26 февруари 1927 г.

[blagodari]

26 февруари 1927 г.

Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние. Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас.

Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа. Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.

Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.

Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл!

Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.

Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В. цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено.

Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани. На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".

Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.

Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.

А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.

Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас. Беше ни топло, защото присъствието на Учителя ни стопляше по-силно от всичко.

Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила.

На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество".

И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.

Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:

- Вие сте свободни, а аз!

Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."

Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.

Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.

Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.

И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.

Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.

На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.

Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват. А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.

Това е счетоводство. Това е велико божествено счетоводство.

Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен. И в планината, и в гората при сняг повече от метър. Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш.

Велики Учителю! Колко много ти благодарим!

Велико е твоето знание! Необикновени са твоите възможности!

Благодарим!

ИМАМ СВЕТЪЛ ДОМ

Аз имам дом прекрасен,

светъл дом, красив и чист,

в него вдъхнах от живота

нов, и смислен, и добър.

В него аз разбрах какво е

обич, Мъдрост и Любов;

в него пак разбрах какво е

Истина, какво е Свобода.

Там, в този дом разбрах,

че има много красота,

Любов в живота земен,

който се откри пред мен.

Този дом се казва Изгрев,

във България е той,

пред Витоша издигнат в полето -

от София на юг.

Той е тъй прекрасен, светъл,

земен и небесен дом,

най-топлия и най-уютен,

изпълен с Мъдрост и Любов!

Тук за първи път открих

коя съм аз, какво човек е.

Тук за първи път усетих

що е туй Любов на брат!