70. Николай Дойнов

[Светулка]

70 . Николай Дойнов *

Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г. Като младеж заедно с майка ми Стефка Няголова поддържат Младежкия клас и се събират да четат беседи. Николай е типичен габровски представител с всичките техни качества. Отива в София, учи и завършва математика. В разговор Учителят му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея. От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота.

Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност.

Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели.

При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш?" От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.

През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода".

Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!" Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 часа, при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада.

Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят и отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре."

За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителят го спасява от явна смърт.

След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителят го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него.

Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.

След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева. По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние. Гради протестира пред Братския съвет, но Николай му казва: „Ако не си доволен, вземи си багажа и напусни Изгрева."

По същото време на Изгрева стават големи разправии. Една сутрин, преди започване на беседата на Общия клас, Николай и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пускат Никола Антов да влезе. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е той.

Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискува 120 милиона лева, които се намират в дома му. Незабавно го изпращат на изправителен лагер в Белене. Интернираните са голяма група. Като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бой ги закарва в лагера. Там всеки лагерист трябва да изкопава определено количество пръст на ден. Николай много мъчно се справя с тежките условия. Благодарение на габровците, които му дават пари, той заплаща на здрави затворници, които изпълняват неговата норма, Така накрая се връща от Белене жив и здрав,

Под благотворното влияние на Учителя Николай успява да промени малко своя характер и да подобри отношенията с братята и сестрите. Известно време той изнася лекции по астрология в провинцията и София. Издава няколко книги. В напреднала възраст рядко се срещаше с приятелите. След кратко боледуване той си замина на 2.10.1998 г.

________________________________________

* Виж « Изгревът» том І стр. 490-510,; том IV стр 577-579; том XV стр. 195-569; том XIXстр. 487-491, стр963-967.