Jump to content
blagodari

ИЗ "ЕТО ЧОВЕКЪТ"

Recommended Posts

НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

"ЕТО ЧОВЕКЪТ"

Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът!"

Sila_i_Jivot_1992_1_04.jpg?fbclid=IwAR0f

Библията на Учителя

"Тогава Исус излезе с трънения венец и с

багреницата. И рече им Пилат:

Ето човекът!'

Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем пие пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има Знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво дири тук богатството?" - Богатството е почвата, условията при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействуват па растенето, на развитието. Като дойдем до знанието - то е метод, чрез който трябва, да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: "Какво трябва да правим? -Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва са правите. Ще кажете: "Как" - Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно -към една посока - към слънцето - изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем - да се стремим към Бога. Но може да попита някой: Когато Зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога". - Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и 3а нас - и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посяти, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зър-но. Известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посяти, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къкли-цата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата

Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но ако не изпълня това, 3а което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?" Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участвува в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле.

Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме!" Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не". Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила". Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жена, деца, и при все това пак да мислите 3а тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?" А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни каза: "Ако Ме обичате" - а трябва да Го обичаме - никак не каза: "Горко вам, ако не Ме обичате!" Не! Господ никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ не оправи света?" - Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката". Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите - щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят, само от недъгави хора? Господ, обаче, дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното. Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река, в доброто, обаче, процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и, наместо Той да ги управлява, остават те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом. Да излезе от вас мисълта вие да управлявате, турете си в ума да станете слуга, да станете слуга заради Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на небето, но Той не е там, когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ.

Нека да се върна. Първо, трябва в този свят да живеем, да се подготвим. Не можем да живеем на небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват са: божественият зародиш, божественият закон и божественото равновесие. Равновесието - това е добродетелта, законът - това е знанието, условията - това е силата, зародишът - това е богатството.

Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания, пие не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем, защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е 0нзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Исус и днес седи пред вас, и аз ви казвам: "Ето Човекът, Когото вие търсите, Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум". - Но вие, във вашето съмнение казвате: "Покажете ни Го да Го видим!" - Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: "Ето човекът, който ви носи светлина", вие обаче, виждате свещта, не виждате човека. Него ще видите - кога? - Когато изгрее слънцето. Търсете сами тая светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение.

Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна, и ви казвам: "това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия - туй и туй".

- "Може, ама кой знае, не виждам нищо", възразявате. Внеса ли малка свещ, тогава близките предмети почват да се очертават, внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават. Като се увеличават свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява Като светна електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тази стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги сложим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци - това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ Питате:"Какво да правим".

- Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите 3а тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе. Що 3а кокошки и петли? - Това не съставлява никаква важност в живота. Казах, друго е важно.

Исус е дошъл и работи. Когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорил. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, това е закона. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят! То Значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използуват и други.

Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпросът и ще дойде благословението. И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас". Тогава светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим.

Sila_i_Jivot_1992_1_05.jpg?fbclid=IwAR0f

След неделна беседа

Беседа, държана на 16 мapm 1914 г.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×