ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА"

[Dela]

ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА"

Много интелигентни българи проявяват жив интерес към Учението и желаят да се установят по-близо до духовния център на Бялото братство - да се заселят в „Изгрева". Затова около Учителя винаги има много хора. По време на беседа салонът е пълен. Много ентусиасти идват на поляната, където играем утринните упражнения. По време на обяд трапезарията винаги е оживена от присъствието на много братя и сестри. А в празнични и съборни дни сме десетократно повече. Но всички ли са ученици?

Казано е: „Когато е някой народ слезе един Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият живот е един вид изобличение на тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват.

Трети намират нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите.

Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт според науките, които те са следвали, или според характера на своя ум.

И най-сетне само една много малка част вижда, чувствува в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата интимна същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат борци."

Когато има толкова много хора около Учителя, естествено възниква въпросът кои от тях са ученици?

Школата на Учителя е необикновена. Тя има за цел развитието на индивида в общност, обединена от идеи с универсално значение. Но тя е и индивидуална, въпреки че Учителя говори на множество от хора в препълнен салон. За всеки ученик той има специални методи, закони и правилници. Може да ги видите и прочетете по стените на класните стаи, в коридорите или изписани по входните врати. Но те са видими само за учениците и са невидими за всички други. Това е един факт, въпреки че всички учат в класните стаи, минават през коридорите и влизат през тези врати.

Словото, което приемаме и изучаваме, е живо, слово на живота. То идва до нас чрез Учителя. Той работи, когато говори и когато мълчи. Неговата работа продължава, когато върви, и не спира, когато стои. Така е и когато се храни, и когато спи - той винаги е деен, работи непрестанно. Учениците имат знание дотолкова, доколкото са го приложили на практика в живота. Знание е онова, което сме изработили и вградили в идеята за хармония и съвършенство.

Вярно е, че около Учителя има от всички тези категории хора, но кои са негови ученици само той знае. Има и специализирани групи, например групата на стенографите, които записват всичко, което Учителя говори. В тази група са сестрите Паша, Еленка, Савка и брат Боян Боев. Когато някой от тях отсъствува, замества го брат Борис.

Групата на музикантите има за задача да записва това, което Учителя пее и свири. Чудесна работа в нея вършат братята Асен, Ангел, Симеон и Кирил. Когато някой от тях отсъства, бива заместван от други извън групата, но тогава записаното не винаги е точно, а понякога е и съвсем лошо.

Имаме си и група на физическите работници. Те работят най-вече в градината. По-дейни в нея са братята Ради и Ангел. Когато има повече работа, в градината излизат и други, някой от тях за да укрепват здравето си, а други за развлечение. И това е добре. Между сестрите в тази дейност повече се отличават Найденка, Пенка, Петра и Тодорка. Всички те са ученолюбиви и прилежни. Найденка например започна да чете и да учи на четиридесет години. Тодорка пък се влюби в брат Ангел и, дали заради него или от любов към работата, здраво държи мотиката.

Други двадесет и четири сестри, като се редуват по две, през всеки месец на годината дежурят в кухнята. Но ежедневно за кухненската работа винаги има и помощнички, които се сменят непрекъснато.

Чистотата се поддържа от всички, като се спазва законът на свободата. Веднаж Учителя каза на една сестра: „ Като видиш някоя работа несвършена, назначи се, свърши я и се уволни." Този принцип на Учителя се следва от всички. Кой от нас няма да прибере захвърлената хартийка на земята, кой няма да почисти и измете салона, в който ще влезе Учителя. Всичко става по свобода, всеки върши работата си с любов, като се старае да остане незабелязан. А това носи радост и благоденствие за всички.

Учителю благи, дано този красив живот, в който ни въведе, никога не свърши през вековете занапред, а да продължи тъй, както Бог е определил!

Когато Учителя отива в града, придружава го брат Боян. Когато пък излиза по някакъв повод в двора - дежурни сме сестра ми Мара, аз или Катя.

Еленка носи раницата на Учителя, когато отиваме на планината. Освен това тя чисти стаята му. Василка пере дрехите, а Савка винаги е около нас.

В много градове има кръжоци - групи от мили братя и сестри, с които е по-трудно да се сближиш, единствено поради тяхната скромност и смирение.

Някой пък учат отдалеч, като съзерцават Учителя по свой начин. Други са по-подвижни - приближават се и след това се отдалечават от учението; трети пък са случайно пребиваващи. Не липсват и критици. С всички тези личности и съдби, с хора с различно съзнание и ниво на духовна култура, с техните трудности и проблеми Учителя успява да се справи. И винаги намира сили да продължи делото си, да дава знания и да ни окуражава.

Учителя никога няма да остави насред пътя учениците си. Той ги учи отвън, в живота, и в смисъла на духа, отвътре; изпитва ги отвън в противоречията на ежедневието и в единството на духа вътре. Той дава задачи на учениците си, които отдавна сам е решил. Като Учител с голямо знание и опит смирено приема да бъде ученик, като съумява да остане велик Учител. За него всичко това е възможно, защото

живее в необятната Любов на Бога.