НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА

[Dela]

НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА

Учителю благи, колко е хубаво, че съм при теб! А само преди няколко години не беше така. Тогава, седнала в стаята си, аз долавях твоите сигнали, ставах и се затичвах към теб. Задъхана и плаха спирах пред твоята стая и се оглеждах. И недоумявах защо съм тук в този късен час.

Ти отваряше вратата и излизаше в двора, ръководен от мотиви, които аз не познавах. И така естествено ме заговаряше, че аз веднага се успокоявах и разбирах, че трябва да има човек в двора, когато ти си там. Когато се качваше отново горе, вдигаше ръка за поздрав и влизаше в стаята си. А аз оставах още в двора, докато всичко утихне, и бързо се прибирах.

Минаха години, докато разбера, че трябва винаги да съм при теб - пред вратата на твоята стая. Винаги - денем и нощем, ако мога. Трябваше да мине много време, докато разбера това.

*

В салона съм, но чувам стъпките ти и се питам какво ли прави Учителя горе?

Не съм допускала, че мога да бъда тъй наблизо -да бъда при теб и да служа. Да чувам всеки ден стъпките ти и да гадая с какво се занимаваш.

Понякога горе е много тихо и аз не гадая какво правиш. Но си казвам: „Учителя е зает." Сърцето ми се свива, когато някой посетител дойде точно в този момент. Той иска да се качи и да почука на вратата на Учителя, а аз му казвам: „Зает е! Ако може, почакайте!" Някой ще се вслуша в думите ми, а някой -не. - „Бързам", казва и хоп-троп нагоре по стълбата.

Дочувам отварянето на вратата и говор.

Учителю, ти винаги си добър и любящ баща, задоволяваш всеки човек в нужда или в беда и го изпращаш с любов.

Стъпките затихват, но аз съм все там, за да кажа на следващия посетител: „Учителя е зает!"

Понякога Учителя е при нас през целия ден - в двора или в градината. И ни говори, обяснява и дава все по-нови знания. А темите винаги са различни и поднесени по различен начин.

Учителя ни научи да посрещаме изгрева на Слънцето и да се радваме на първия му лъч. За себе си, за своя личен живот нищо не ни каза. Затова пък ни научи да посрещаме първия лъч на истинското слънце.

*

Учителя е в градината и говори с посетител. Ето посетителят му целува ръка и се сбогува. Друг се приближава - и с него разговаря. Идва трети, четвърти... и накрая - цяла група. А той е все така мил и любезен, готов да услужи.

*

Виждам го да слиза по стълбата. Долу го посреща един брат, смутен и стеснителен. Учителя го поканва в стаята. И когато човекът започне да говори, той го изслушва спокойно и внимателно. После ще се усмихне, ще каже нещо много важно. И посетителят ще почувства, че в него се влива една особена сила и стопля сърцето му. Тогава аз виждам, че от стаята излиза един преобразен човек, въодушевен като новоизлюпено птиче, с вече укрепнали крила. Учителя е взел неговата тегота, влял е в него радост, сила и живот.

Аз виждам всичко това, удивлявам се всеки ден и понякога се сещам за приказката „Сливи за смет". Той ни дава радост и красота срещу нашите грижи, противоречия и скърби.

*

Една вечер пред стълбата, която води към стаята на Учителя, един брат между другото запита:

- Какво значи името Теофана, Учителю?

Учителя се усмихна, задържа изпитателно погледа си върху мен, след което шеговито отговори:

- „Тео" значи Бог, а „фана" - хвана. Значи хванала Господа.

Името ми не е българско, макар че аз съм чиста българка. Нека ви кажа, как съм го получила.

Децата на моята прабаба умирали. От добри хора тя научила, че е добре да кръсти новороденото си дете с по-особено име, та хората да се чудят на името и да не гледат детето. Това дете бил моят дядо. По негово желание съм наследила името му - Теофана.

Връзката между моите родители - Тодорка и Сава - възникнала през една много далечна епоха, която човешката памет не познава. Настоящото й проявление е създало много благоприятни условия, за да наследя от моите родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов. Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия.

На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете!

Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век. Вдъхновителят и диригентът на тази музика беше ти, Учителю. С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери.

Бъди благословен!