Jump to content
Светулка

76. Иван Антонов

Recommended Posts

76. Иван Антонов *

Друг представител на братските среди е Иван Антонов. Роден е на 1.09.1899 г. Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години. Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да и купи от близката фурна. Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал се след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато и подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги.

Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си, Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик.

Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното; „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва.

Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист. Четейки история, той се възмущава от живота на Наполеон и подготвя остра статия срещу него. Учителят го среща и му казва, че Наполеон е изпратен от Бялото братство да премахне феодализма в Европа и грешката му е, че е тръгнал да воюва срещу Русия. Иван не публикува статията.

Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек към нарежданията, които му дава Учителя. Член е на Младежкия клас и изпълнява неговия закон - не се оженва до края на живота си. В разговор с братята и сестрите Учителят открива, че той е бил 11 пъти китайски император. При друг случай, възмутен от поведението на Любомир Лулчев, той взима една брадва и няколко часа го чака да излезе от приемната на Учителя. Вместо него излиза Учителят и го праща да купи два килограма пирони от магазина. Иван веднага изпълнява нареждането на Учителя. В това време Лулчев си отива. Иван донася пироните на Учителя, който му казва: „Илия, Илия, това са старите методи, които не носят нищо добро." Значи, той е бил пророк Илия.

* Виж « Изгревът» том I стр. 39-42; том VII стр. 333-405; том IX стр. 171-172; томXVIII

стр. 512-797, стр. 847-888..

Занимава се усилено с астрология, има силна памет и помни наизуст цели пасажи от беседите, които Учителя изнася. Изпълнява всички задачи, давани му от Учителя - да охранява салона, Изгрева, градината и други. В братския живот той участва, като провежда курсове по астрология на Изгрева и Рила. Навсякъде взима дейно участие - в съборите, екскурзиите и братските прояви.

На края на живота си се разболява от простатит. Отказва да направи предложената му операция и прилага закона, даден от Учителя, да не се нарушава целостта на тялото. Но Учителят допуска, при липса на друг метод за лекуване, да се прибегне към операция. Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган.

Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи.

Учителят дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка - приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя.

Иван работи тежка работа. Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти. Една вечер, през 1933 г., като се връща от работа, вижда пред бараката си двама агенти, които го чакат, за да го арестуват. Той заобикаля през гората, отива при Учителя и му казва, че го заплашва затвор. Учителят отговаря: „ти можеш да избегнеш затвора, ако постиш 10 дена." Иван веднага започва пост и всяка вечер вижда, че двама агенти го чакат пред бараката му. На десетия ден след свършване на поста, като минава покрай бараката си, вижда, че ги няма агентите. Полицията не го търси повече. Така той се освобождава от грозящата го опасност да попадне в затвора. Да, когато човек е в трудно положение, тогава почти винаги слуша Бога.

Привечер някоя сестра нахално надниква през прозореца на приемната да види какво прави Учителя. Иван Антонов, който е наблизо, я хваща, разтърсва я и я изгонва да си отиде вкъщи. На другия ден Учителят казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене."

При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели.

Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк.

След построяването на салона в квартал „Изгрев'1 Учителят започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците. Това е голяма спънка за правилното провеждане на беседите. След свършване на една беседа през 1928 г. Учителят се обръща към учениците и казва:„Няма ли кой да сложи ред при влизането за беседите?" Иван Антонов казва: „Учителю, аз ще сложа ред при влизането за беседите."

Той слага нова брава на вратата и ключ. След влизането на Учителя в 5 ч. заключва вратата и така всички започват да отиват в салона преди 5 ч., за да слушат беседата. Тогава му излиза прякорът „Иван Салонски". Той поддържа и реда в салона на ул. „Оборище" 214

Иван участва навсякъде в братския живот. Пръв е в общите екскурзии, подрежда и пали огъня, приготвя чай или супа.

Заминава си на 29.10.1964 г. сред приятели, които го обичат и уважават.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×