№92 (Пеню Киров)

[Северина]

№92 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 30 април 1905 г., събота

[до] гр. София, ул.

„Опълченска“ № 70

Любез. бр. Дънов,

Получих затвореното ви писмо от Русе и всичко разбрах. Аз още се намирам в това положение, което бях ти описал, но сега наскоро искам да видя някоя работа. Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори. Дойдоха едни лица, но като че от въздушното пространство, и ми казаха: „Комисията взе решение сам да си доиш кравата, при всичко, че ти искаш други да я доят, а при това ти можеш сам да я доиш“. Комисията обаче аз не видях. За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа.

Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна.

Засега някои особни случки нямам.

Поздрави приятелите: П. Гумнеров и госпожа му, а така също и г-н Бъчваров.

Поздрав нарочен имаш от Тодор, Доктора и Мелкон. С поздрав.

Твой верен в Господа: П. Киров

Източник:

Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)