Jump to content
Светулка

4. Условията в планината и отношенията между хората

Recommended Posts

4 . Условията в планината и отношенията между хората

Учителят обръща много голямо внимание на нашите взаимни отношения по време на екскурзиите, които създават и съответни условия. Хармонията между нас създава и хармония в природата.

„Казвам: В отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче в природата има известни прояви, които не са божествени - циклони, порои, наводнения. Причините за тези стихийни явления сме ние, хората, които с нашия неправилен живот създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем на по-ниските места."

/"По Бога направени", с. 32/

През 1929 г. за пръв път Братството и Учителят отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро и свършване на беседата Учителят казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност , но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица, По средата на пътя те чуват, че горе по билата нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителят веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници. След това се качват на камиона и той потегля след първия. Когато камионът с Учителя минава през ниската част на пътя, при селата Горна и Долна Диканя, от планината с грохот идва една стена от вода, камъни и дървета, висока няколко метра. Камионът преминава през ниското и само задните колелета се намокрят от стихията. Учителят отбелязва: „Изпреварихме само с 1 минута."

Когато пристига вторият камион, се спира пред грамадната бучаща река, запълнила целия дол на ширина повече от 100 метра. Приятелите се принуждават да се върнат обратно с камиона и да минат през Самоков. На другия ден се прибират на Изгрева.*

„Защо се качихме на Мусала? Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? - Това е езикът на небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат."... Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите."

/"Петимата братя", с. 215/

„Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусала. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусала. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусала, ще кажете: Това е предметно учение.

Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките моменти за вас. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес „на растеж". После да оживеете и най-после да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете. Като се върнете в София и ви питат какво научихте на Мусала, кажете: Научихме как да станем поживеем." Ако ви питат от кои сте, ще кажете: „От тези, които са станали." /"Петимата братя", с. 225/

На 11 юли 1925 г. братята и сестрите отиват на Мусала да празнуват именния и рожден ден на Учителя - 12 юли по нов стил. Всички се надяват, че времето ще е хубаво. Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си към огъня. В 3 часа сутринта на 12 юли тръгват в дъжд за Мусала. Дъждът постепенно преминава в сняг и когато минават покрай езерото Окото и стигат подножието на върха, по него има прясно навалял сняг, повече от половин метър. Братята се спират и не искат да се качват по-нагоре. Тогава сестрите, вдъхновявани вътрешно от Учителя, тръгват смело напред, а след тях, разбира се, и братята, и се качват всички на върха.

Тогава Учителят дава едно мото за качване на Мусала: „Кажете: Можем да се качим горе на Мусала. Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах ще си вземете хубави фланели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност между вас - при езерото на Окото" /, Тихият глас", с. 45/

„Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо!" /"Тихият глас", с.21/

*Вж Изгревът т. II, с. 364-366, N71

„Горе на Мусала беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук /при езерото Окото/ направихме цяла трансформация на електричеството*. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества. това на облаците и това на Земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок. Като научиш урока си, и денят си отива, като ти остава един лист, написан вътре в тебе." /"Тихият глас", с. 10/ Тук Учителя ни обяснява как може да се трансформира времето с мисълта чрез промяна на електричните пълнежи. Учителят ги променя и оправя дъждовното време в слънчево за няколко минути. Той казва, че приятелите не са будни за разумния живот, който постоянно тече в природата, и обяснява: „Вие ще кажете: Ние не сме спящи същества /като камъните/, ние сме оживели. Вие, които сте оживели, защо ви доведох на Мусала? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му... Той ви казва: „Трябва да се обичате!" „Как трябва да се обичаме, Господи?"... „Да си прощавате всички грешки и обиди." /"Петимата братя", с. 217/

„На тази екскурзия дойдохте, за да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум? Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна."

/"Тихият глас", с. 42/

„Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите."

/"Петимата братя", с. 218/

"И тъй, високият връх, който виждате оттук е Мусала/ езерото при хижата/. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." /"Петимата братя", с. 221/

„Учителят откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица**.. Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствувам за тези хора." - За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." /"Петимата братя", с. 221/

Учителят ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват в развитието ни. Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." /"Петимата братя", с. 222/

„Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не може да се държи на Мусала. Краката ми бяха изстинали. Щом слязохме долу /при езерото Окото/, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, който дава, винаги се придобива нещо. Каквото решите, всичко става. Важно е умът и сърцето вида бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова гръмотевиците се оттегляха - постепенно намаляха. Те казваха: Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега! Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето." /"Петимата Братя", с. 227/

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 145-146, N12

**Вж Изгревът, т. Ill, с. 140-141, N7

„Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: Да се върнем ли назад, или да останем тук? Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз можех да им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа. Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според Закона на свободата. В Бога няма обратни решения. КаквотоТой обещае, става. Бог е единственото същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на своите обещания. Той не знае какво е „Не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат да Го разберат... Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас!" - Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете и времето е мрачно и плаче... Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се появяват ред препятствия - това са все мокри крака."

/"Петимата братя", с. 228/

„И тъй онези от вас, които се качиха на Мусала добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. - Колко е хубаво да останем тук! „Тук", значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога." /"Петимата братя", с. 229/

При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на студа. Той ни въздейства тотално, защото ни е страх от него. Учителят ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас.

„Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бях ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки /ручеи/, хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой. (Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога!" Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." /"Тихият глас", с. 44/

На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение, Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва.

„Казват, че тук на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви. Навън не може да се излезе." /"Младият, възрастният, старият", с. 248/

„Сега сме се качили на Мусала, Тук всинца имате много хубаво разположение, но долу в София, не сте такива. Там имате лоши, неприязнени чувства един към друг." /"За слава Божия", с. 81

Мусала в хубаво време, което рядко се случва, е една батерия, която трансформира нашите неразположения,очиства съзнанието ни от материалните наслоявания и ни омайва със своята чистота, красота и сила. Учителя ни учи, че всички адепти и светии са посещавали Мусала и са я обхождали нощем в тъмнината, за да развият своето духовно зрение, което там се пробужда много лесно." Тази местност (на Мусала) е една от най-хубавите тук - за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите казва, че според последните изчисления Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя. За лекуване. Тази местност е добра, всеки да вземе мястото, което трябва да вземе и което му се падне." /"Младият, възрастният, старият", с. 253/

„Като наблюдавате местностите около езерата (Бистришките), виждате, че има особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най- учените хора на Земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." /'Божествен и човешки свят", с. 149/

Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма Божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено.

„Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим. Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." /"За слава Божия", с. 13/

Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: "Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отиде и посетя Мусала. Сега, с това магаре - това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там."

„Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят, те са линии на бъдещето." /"Царският път на душата" с. 61/

Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленската подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източния венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайния връх /АБ-БА/ В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителят държи и една беседа там. Той казва:

„Това място, на което сме сега /Незнайния връх/ е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." /"Тихият глас", с. 18/

Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение.

Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване на телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по високите части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г.

Учителят препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932- 1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящето положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели.

Учителят казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога. През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала.

При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч., ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до този момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината. След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги чувствувахме.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×