Jump to content
Светулка

10. Мечката от Маричините езера

Recommended Posts

10. Мечката от Маричините езера

Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха. След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище.

Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него повече от два часа. Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден.

Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а зад тях в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р. Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме. Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път.

Както внезапно започна, така внезапно и спря дъждът. Огря слънце, а от дрехите ни течаха ручейчета вода. Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода. Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец. Стигнахме до един навес, под който се бяха приютили десетина дървари и бяха наклали буен огън. Останахме при тях и поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване.

Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята. Най-после махнаха жиците и метеоролозите се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка.

При една екскурзия на връх Мусала следобед на изток от върха имаше мъгла, на запад огря слънцето. Ние видяхме нашите образи, отразени в мъглата, с ореола на дъгата наоколо. Това бе така наречено Броклерово явление.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×