Jump to content

Recommended Posts

15. На екскурзия при Слънце квадрат Уран

При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически Слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха, който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу.

Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с

„котки". Когато стигнахме фунията между Иречек и Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5-6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки.

Павел предложи да отиде до хижата и да доведе спасителите. Аз му казах, че трябва да вървим заедно надолу. Той ме хвана под ръка и в това време падна гъста мъгла и без видимост успяхме бавно да стигнем до хижата. Хижарят ни беше приятел и ми даде една стая, за да легна. Дежурният спасител ме намаза с „виетнамско чудо" и ми сложи една вълнена наколенка. Съобщиха на спасителната служба. Чак на другия ден около обяд вятърът поутихна и можа да дойде снегоходът. Един едър спасител ме взе на ръце и ме занесе в кабината, а Павел ни последва с двете раници.

Снегоходът ни закара при началника на Планинска спасителна служба, който ме познаваше добре, и веднага предложи да ме изпрати в болницата в Самоков. Аз благодарих и го помолих само да сляза до Боровец с лифта и от лифта да ме свали кола до автобусната спирка. Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарнирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София. След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×