Jump to content

Recommended Posts

22. Изгонени от връх Мусала

За пролетта на 2003 г. отидохме на Мусала Павел, Красимира, аз и Емилия. Косьо ни закара до Боровец и от хижа Ястребец по зимният път бавно пътувахме към върхът. Аз и Емилия вървяхме напред, а зад нас едва ходеха Павел с Красимира. Исках да му взема раницата, но той не я даде. До вечерта успяхме да стигнем до върхът и се настанихме. Прекарахме добре, но на връщане имаше навалял нов сняг и Павел и Красимира затъваха в него. Аз застанах отпред и им показвах пътя и стигнахме към 13 часа на хижата. От нея трябваше да стигнем най-късно в 15 часа и 30 минути на лифта, за да вземем последните вагонетки. Павел взе и моята раница, бях много уморен от това, че им правех пътека. Той вървеше напред по пътеката от летният път, за него се държеше Красимира, а аз за нея. Така успяхме след 15 часа да стигнем до лифта. Оказа се, че няма лифт и вероятно ще има другият ден. Отидохме в хижа Ястребец и там ни настаниха в стая с две легла големи, парно, топла вода, баня и тоалетна. През нощта духаше силен вятър, при който лифта не работи. Сутринта вятъра утихна и чухме лифта, че работи. Слязохме долу и се прибрахме в къщи.

За 22 юни 2003 г. отидохме на Мусала. Метеоролог беше Димитър Белоканов, който не искаше да ни приеме, но времето беше много бурно с виелица и вятър, и останахме. Той ни каза да слезем на заслона Хималаи. Помолихме го да останем до 21 часа и 10 минути, когато идваше лятото. Останахме и посрещнахме лятото и той ни изгони в 22 часа от станцията в буря, фъртуна, с видимост до 1 метър. Добре, че имах фенерче и с него намирахме въжето. Бяхме 8 души и започнахме спускането надолу. Аз светех без почти да се виждаме. След въжето минахме по стълбовете, но ги загубихме и аз прецених, че отиваме в езерото. Спрях ги и ги накарах да отидем на ляво и се блъснахме в ъгъла на Заслона. Вятъра беше ураганен. Аз и някои други паднахме от напора на вятъра. С големи усилия влязохме в Заслона и се стоплихме. В себе си благодарих на Димитър, че ни накара да опитаме силата на природата в буря. Преспахме и тръгнахме надолу в метелицата. Младежите се бяха отклонили под Иречек на дясно и аз излязох отпред да водя. Прибрахме се добре у дома.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×