Jump to content
Светулка

19.Втора зимна екскурзия до Седемте рилски езера

Recommended Posts

19. Втора зимна екскурзия до Седемте рилски езера

Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на хижа „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока хижа „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км. второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за хижа „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула.

Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на зелени рид и се спуснахме към Езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце. Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нощта валя дъжд и снегът беше заледен. Тримата се спуснаха бързо надолу, като се състезаваха, а аз по-бавно се спуснах до първото езеро и стигнах до просеката, по която не се виждаше никакъв клек - снегът беше над 2 метра. Един час след тях, в 9 часа, бях на хижа „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце. Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×