Jump to content
Светулка

4. Моите спомени за Витоша

Recommended Posts

4. Моите спомени за Витоша

Повече от 10 години ние с Петър Филипов и други приятели посещавахме тези красиви места. Цел на нашата екскурзия беше Големият Купен, като маршрутът минаваше през с. Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през гората на Големия Купен. Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна на 50-60 метра. Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър. Това са красиви места, които много рядко се посещават от други хора и туристи.

През 1960 г. за 9 септември с брат Петър Филипов взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена. Заваля дъжд и ние се покрихме с найлон. Целта на нашата екскурзия беше Големия Купен, на който никога не бях ходил. Петър ми обясни, че там ималоовчарска колиба, в която можем да се приютим.

*Вж Изгревът, т. VII, с. 155-156

Дъждът спря и както вървяхме, по средата на пътя, се появиха двама младолики старци с найлонови мушами и торби през рамо. Запитах ги: „Близо ли е тук Менчето?", от което трябваше да се отбием от пътя и да тръгнем направо през гората за Купена. Те ми отговориха, че след малко ще стигнем до това място. Аз ги попитах: „Къде сте ходили в този дъжд?" Те ми отговориха, че са ходили за малини. Обаче, дрехите им бяха напълно сухи, а от околните треви продължаваха да се стичат струи вода. Тръгнахме. Това ме озадачи и аз се обърнах назад, за да ги видя отново. По пътеката нямаше никой. Бяха изчезнали.

Брат Петър беше тръгнал със задача - дали да започне строеж на жилище на Изгрева. Тази среща разреши въпроса му и той после започна. На Купена нямаше никаква колиба и по пътеката под Скопарника и Резньовете отидохме на Присоите, където горският дом беше пълен с прясно сено. Както бяхме мокри, легнахме в сеното и до сутринта дрехите ни се бяха изсушили. Сега този горски дом не съществува. На другия ден се прибрахме в София.

За Великден през 1967 г. една група от десетина души отивахме на Купена през село Бистрица. Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб. Като наближихме Белия извор, те подушиха една сърна и я подгониха с лай нагоре по планината. Като тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечките не бе останала и следа. На Малкия Купен има пещера, в която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън,

Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче, те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят.

От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина. По-късно до Купена построиха студентска хижа. Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден. Природните явления на върха са много активни.

Едно лято бяхме на палатка с Елена Симеонова и се изля такъв силен дъжд, сякаш с ведра се изливаше вода. По целия връх течаха големи буйни реки. Дъждът спря, Слънцето огря и картината се смени - сякаш изобщо не е валяло. Там срещнахме сърни, зайци и други животни. Много пъти по обяд, легнали на гръб, ние виждахме добре планетата Венера. Оттам лесно се слиза в с. Бистрица и с. Железница. На юг от Големия Купен - по посока на Скопарника, намерихме един хубав извор, от който си вземахме вода и си носехме в София. Когато се изгради хижата, строителите каптираха водата и я вкараха в строежа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×