Jump to content
Светулка

II. Правила от Учителя за Паневритмията

Recommended Posts

II. Правила от Учителя за Паневритмията

1. В Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства, да се движи хармонично. В нея има музика, движение и вътрешен живот;

2. Музиката на Паневритмията трябва да ни проникне и тя да ръководи движенията ни;

3. Да се играе Паневритмията бавно, хармонично и с любов;

4. Природата взима участие в нашата игра, когато спазваме ритъмът и играем упражненията с любов;

5. Чрез Паневритмията ние изпращаме новите идеи в света;

6. Който прави хлабаво упражненията, той не може да служи на Бога. Изисква се изпъване на ръцете и краката;

7. На слънцето паневритмичните упражнения се играят на голяма плоскост;

8. На Паневритмията присъстват много възвишени същества и ни наблюдават как изпълняваме упражненията и те ги играят горе, в духовният свят, но точно - съвършено;

9. Слънчевите енергии, които слизат на Земята се използват чрез тези упражнения като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат.

10. Когато човек се концентрира, отправи погледа си под 45 нагоре, и се прониква от музиката на Паневритмията, неговият вътрешен Учител му показва как да движи ръцете и краката си.

„Вие считате Любовта като нещо нереално. Не, най-реалното нещо в света е Любовта. Има един закон. Ти си сиромах. Трябва да знаеш как да спреш един човек и как да го погледнеш, защото Любовта има един специфичен ъгъл. Вие не знаете какъв е ъгълът на Любовта. Не съм срещал нито един философ, който да е говорил за ъгъла на Любовта. Те го държат в тайна."

("Минало, настояще, бъдеще", с. 78)

Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° - правата посока на нашето

развитие.

„Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70)

Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят. Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно вдъхновение.

Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя. Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия.

Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно. Всичките заблуждения и отклонения в Паневритмията се дължи на това, че нашите мили сестри: Катя Грива, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, като са играели Паневритмията, не са гледали как Учителят играе по източната страна на поляната, около музикантите, в перихелия, а са написали Паневритмията си от наблюдения върху играта на нашите братя и сестри, които не са я играели точно и съвършено.

Учителят не правеше никакви забележки, но постоянно беше пред очите ни и показваше на всички как трябва да се играе Паневритмията. Всеки мислеше, че като е играл Паневритмията десетина пъти я е научил, но не сверяваха часовника си с Учителя, който мълчаливо играеше и посочваше как идеално трябва да се играе.

Аз през 10-те години в които съм играл Паневритмията заедно с Учителя, постоянно съм Го наблюдавал как играе, и макар, че съм бил малък както казват някой наши знаещи приятели, съм запомнил добре Неговото изпълнение на всяко от 28-те упражнения, Пентаграма и Слънчевите лъчи, които двете последни ги учехме на поляната под Неговото ръководство. Жалко, че приятелите са изпуснали да гледат как Бог чрез Паневритмията чертае бъдещето на Вселената. Съзнанието им не е било пробудено и те не са познали Учителя Беинса Дуно като Бог и Отец, нашият най-близък приятел. Това са свещени моменти, изпуснати във вечността и не използвани за нашето правилно развитие.

В бъдеще ще научиме Паневритмията отлично, но не от Бога, а от ангелите, които ще се вселят в нас и ще се въплотят на Земята. След 1000 години на Земята ще остане само непромененото, нередактирано Слово на Учителя, Неговите непроменени над 150 музикални упражнения и Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентограмът.

Великият Учител Беинса Дуно ясно ни казва: „Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите дела са от Бога."

„Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години."

Кога друг път ще срещнете Великият Учител в тази физическа форма и ще придобивате непосредствено знание за живота? Виждаме, че тези, които са били при Великият източник на живота -Учителя не са схванали правилно нещата, а какво остава за тези, които изобщо не са виждали Учителя, като Антония от Димитровград, Мария Митовска и други дори и в чужбина, които, за да могат да опишат приблизително точно Паневритмията, трябва да притежават отлично развита интуиция и постоянно да виждат как ангелите играят Паневритмията и да я опишат точно.

Приятелите не са били така будни, събудени, да питат Учителя по всички въпроси на Паневритмията. Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и лекота, каквото тя никога не би могла да постигне. Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.

В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.

Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката.

Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи.

Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат.

Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост.

Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения.

„Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят"

(Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106)

Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати.

„Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106)

„Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти."

(Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107)

Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.

„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108)

„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия. Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109)

След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.

В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма.

Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата,

Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.

След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.

Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството. Подобни умници имаме и в движенията, които изменят много неща с широка ръка, и ние не можем да познаем някои упражнения, дадени от Учителя, дали са същите. Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя. Вместо да проявяваме самоинициативи и постоянно да грешим, да попитаме вътрешно Учителя за всеки щекотлив въпрос и той най-добре ще ни обясни всички трудни за нас положения.

Ние мислим, че с нашите малки глави можем да разрешим великите въпроси на битието. Не може човек с физически усилия да придобие духовни добродетели. За това се иска помощ отгоре - от невидимия свят. Понеже досега въпросите за Паневритмията се разрешават все по човешки, без да се допитваме до мнението на Учителя, се явяват някои противоречия и грешки. Ако ние всички се смирим и вглъбим дълбоко в себе си, когато играем Паневритмия, ние ще намерим верния път и ще я играем тъй, както Природата изисква.

Паневритмията е един велик метод на Природата за хармонизиране и побратимяване на хората по един естествен начин, за организиране на братския живот на Земята - важно условие за идването на новия живот и Шестата, светеща раса на Любовта.

„Някои движения от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109)

Паневритмията представлява един чувствителен събирателен фокус на силите от Божествения, духовния и физическия свят.

Първите десет упражнения са носители на силите на Божествения свят и са свързани с него. Понеже в Божествения свят всичко е непреривно и хармонично, затова и тези десет упражнения се играят без прекъсване. Чрез тях ние се зареждаме с енергиите от най-висшия източник на живота.

Упражненията от 11 - „Евера", вкл. до 19 -„Подвижност", са носители на духовните енергии в живота. Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях.

Упражненията от 20 - „Побеждаване", до 28 - „Промисъл", са свързани със силите на физическия свят и проблемите на земния живот и добродетелите, които трябва да придобием в този живот.

Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.

Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.

Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти.

Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме.

Елипсата представлява геометричната фигура на човешкото развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства.

Параболата представлява духовния свят, отворен за Божествените енергии.

Хиперболата символизира Божественият свят, този неизчерпаем извор на сили и енергии. Цялата Паневритмия е свързана с дейността и движението на Слънцето.

Учителят в една своя беседа отбелязва, че всички негови упражнения, дадени на учениците: „Паневритмията ", „Слънчевите лъчи", „Пентаграма", първите шест упражнения и над 200 други упражнения, всички започват напред и с десния крак.

Паневритмията е такова съчетание на разумни движения, при които всички мускули и органи се раздвижват хармонично в играещия и в него се възстановява хармонията на пълното единство на силите в организма му. Той се очиства от неправдите, които носи в тялото си и отива освежен на работа. Стъпките на десния и левия крак се правят винаги първо на пръстите и след това на цяло стъпало. Учителя заедно с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов измерват с метроном темпата на всички упражнения и ги написват в издадената през 1938 г. голяма Паневритмия. Например упражнение 21 - „Радостта на земята", има темпо Allegretto М.М = 68.

При играене на Паневритмията Учителя при никое упражнение не опъваше ръцете си назад. Защо? Учителя ни обяснява в Словото си, че всичко, което е пред тялото ни, е положително - на Бялата ложа, а всичко, което е зад гърбът ни е отрицателно - на Черната ложа. Затова той не пускаше ръцете си назад, за да не дава сили на тъмната лъжа и да не прави връзка с нея, макар че Той я командва. Например при упражнението „Аоум", Той подигаше дясната си ръка напред, нагоре естествено, под ъгъл 45°, а лявата е отпусната надолу до тялото и обратно с другата ръка.

Това го прави този Велик Дух, а какво остава за нас. Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята. Така играещият прилича на летящ самолет, което е много красиво. Какво значи това движение? С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка. Всеки наказан е пазен от двама-трима рогати с тринога в ръка, и щом някой от наказаните спре да работи, пазачите веднага го мушкат с триногите си. До центъра на Земята има девет различни по интензивност полета, или девет свята. Значи, когато някой новонаучен от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада. Това не е изтичане на злото от нас към ада, както някои тълкуватели на Паневритмията казват, а е свързано с адовите сили, към които ние имаме атавистични навици още от падението на човечеството и щом сме свързани с тях, много мъчно можем да се освободим. Вижте на филма Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него.

Във връзка с това Учителят отбелязва:

„Упражненията, които играете, трябва да се коригират. Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите. Всичко се прахосва. В тези движения има движения на растенията, на животните, на човека- те са свързани и преплетени в живота." (Мисли за всеки ден 1991-1992г., с. 105)

Понеже невидимият свят отчита и цени усилията, които ние правим за постигане на някоя наша цел, заради големите усилия, които сме направили, даже да не сме я постигнали, те ни благославят. Така и с неправилното изиграване на Паневритмията те отчитат нашите големи усилия и вдъхновението, с което играем Паневритмията, и подобряват условията на живота ни.

В1944 г. един брат казва на Учителя, че по време на войната от 1940 до 1944 г. Братството не е могло да направи нищо официално, да се изяви в живота пред обществото. Не е проведен нито един събор, не е имало общи екскурзии и лятната школа на Рила не е работила. Тогава Учителят го поглежда усмихнато и му казва: „Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези трудни години! Знаеш ли колко тежки кармични възли на България се развързаха по това време?"

България, която обяви война на целия свят остана цяла и никой не я прегази брутално и не я окупира. Тя понесе последствията от непослушанието си чрез бомбардировките и изпусна великия живот, в който щяхме да живеем, ако цар Борис беше послушал Учителя и беше обявил пълен неутралитет на България, като същевременно не беше пуснал германците в нея.

Най-много след 1 000 години всичко това, което се говори сега, ще бъде една реалност, хората ще играят Паневритмията както трябва и тогава ще се положат начатъците на новия живот на Земята.

Музиката и текстът на упражненията „Мисли", „Аоум" и „Изгрява Слънцето" са дадени от Учителя.

Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев.

Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя. Текстът на всички останали упражнения са дадени от сестра Олга Славчева, написани на Изгрева. Учителят ги одобрява и те стават текстове на Паневритмията. Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×