1913-1914 година

[Darina]

1913 година

Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Във всеки живот има смърт - във всяка смърт има живот.

Никога не се прилепвайте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готови да жертвате всичко.

* * *

Да не третираме тялото си като кираджийски кон, да го товарим и преуморяваме, но да го разбираме и пазим. Плътта - това са нашите низки страсти и желания, а тялото е седалище на ума и сърцето, и на душата, чрез това тяло ние се развиваме и облагородяваме, чрез този неоценим дар освежаваме духа си.

Ако ние се молим чистосърдечно, прочистваме сърцето и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни ума. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го превръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Затова трябва да имаме здраво тяло, добро сърце, развит ум, благородна душа и крепък дух.

1914 година

Духовете ни завземат чрез прозявката и чрез гнева. Първите не са толкова опасни, но все пак винаги затуляйте с ръка или кърпичка устата си, когато се прозявате. При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който после мъчно се изгонва. В такива случаи ще се обръщате за помощ към светли духове или към Христос да помагат.

* * *

Яжте с любов и благодарност, за да използвате праната от храната. Праната е жизнена сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната заздравява лесно, той има голямо количество прана. Колкото и да е голяма една рана, ако си поставиш ръката върху нея и си изпълнен с прана, раната моментално ще оздравее.

* * *

Физическото ни тяло дава грубия материал за съзиждане на духовното тяло. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче - бедна, и не може да се проявява, понеже няма откъде да черпи сили.

* * *

Всеки разгневен човек е ограбен, защото е извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки да пази своята „къща". В чужда къща ли си, не си свободен, всеки момент могат да те изгонят.

Седалището на Духа в човека се намира в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, място на безмълвие, център на кръста (вежди, нос, чело).

От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която вършим, се благославя.

Когато се чувствате зле и в безизходно положение, произнасяйте името на Господа Исуса Христа, защото то съдържа равновесие и с произнасянето му съзнателно и с благоговение повиквате деветте ангелски чина да работят всички заедно. (Деветте ангелски чина: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими, серафими и всички светли духове).

В духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири.

Ние остаряваме само по причина, че не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята.

Нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната ни форма.

Житните зрънца са Христовото тяло. Веществото на житото - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа.

Ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист.

Когато дойде Христовото учение да покълва в човешките сърца, много хора ще полудеят и също като стари мехове ще изпопукат.

Зрението е символ на знанието, което значи да виждаш обстановката около себе си, та да се ориентираш. Слепотата не е нещо случайно.

Ако някой е глупав, то е защото той някога е употребил своето знание за развращаването на хората и затова в това прераждане е изпратен като глупак, с вързан ум и ограничени дарби. Виждате един сакат човек и казвате: „Горкият! В миналото той е изпочупил много ръце и крака на други, затова Господ сега го е вързал в ръцете и краката".