6. КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА

[Светулка]

6. КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА

ИЗПИТВАЙТЕ ПИСАНИЯТА . Беседа от Учителя , държана на 22 август 1922 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при

срещата им в гр . Търново , през лятото 1922 г. [София , 1922] , с. 230-231

„За пример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо?- защото не ми се искаше да работя. И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега за пример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го панараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна , трябва да се комунизира труда , а не капитала . (Виж "Изгревът" том І с. 435-436; том II с. 236-237, N 112; том V с. 475-477.)Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свършихме един канал - копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2-3 часа на ден. Той едва след 3-4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнъж забърза, забърза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бърза, бърза. Не бързай, най-накрая бързай! Ще изразходиш енергията си. В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш.

Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата" ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тъй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат.

Тъй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова , в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да събираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от първия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тъй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим.

Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички?"