Jump to content
Hristo Vatev

33. КАКВО НИ ОСТАВА ОЩЕ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Recommended Posts

33. КАКВО НИ ОСТАВА ОЩЕ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1 ÷ 2)

Господин редакторе, аз съм един работник. Криво или право, аз имах съставено едно убеждение за нещата, което според конституцията на г-да конституционалистите беше толкова неприкосновено, колкото и това на г-н професор Цанков. Но неговото и моето мнение за държавата и държавната власт се коренно различава. И чудно ли е това? Господин професорът е имал възможност да се учи - аз съм останал едва ли не самоук, защото бях беден и трябваше отрано да чукам клечките по подметките на хората. Към него светът е бил внимателен, а аз съм бил псуван, теглен за ушите, излъгван. След като бях служил дълги месеци превит по 16 часа на денонощие горе на тавана на обущарницата, бях изпъден от господаря си по една дребна случка и вместо пари, ми се плати с бой. Стражарят, на когото се оплаках, ми опъна ухото и напсува на майка. И досега остава оня чорбаджия да ми дава. А на професора обтягано ли е някога ухото му? Може би сега, откак стана министър - да, но по-рано - не, това твърдо вярвам. Ний бяхме бедни, немотията се ширеше в мръсната и бедна стаица, в която живеехме. Едно от сестричетата донесе отнегде болест. С червено лице то бълнува няколко дена. Нямахме пари за лекар, а догдето го нагласим в болницата, от разкарване от врата на врата, то умря, преди да стигне до него лекарската помощ. Баща ми го убиха в Балканската война. Майка ми закрея от немотия и скърби и се стопи - угасна една вечер, както догоряла свещ гасне. Мен взеха войник и почти веднага откараха в голямата война. За това не искам да говоря, но когато се върнах, моята сестра беше вече улично момиче, което служеше за развлечение на тия, които имаха пари да купуват милувките й. Аз оттогава работя. Но за тая държава, за това общество имам свое мнение - мнение не само мое, а и на подобните мен работници. Ний мечтаем за друг ред и за друг строй, гдето хората ще бъдат человеци един за друг, а не зверове. И вий мечтаете, г-н професоре, за реда, изгоден вам, но нам забранихте това, разтурихте партията ни, разтурвате организациите ни. Но за голямо ваше неудоволствие, ний сме още живи и вий с нищо не можете ни накара да мислим като вас, както и ний разбираме, че вий не може да мислите като нас. А тогава? Тогава може би ще турите картечниците и с кръвта ще умиете тия горки възпоменания и тия мрачни спомени на миналото, за които ви говоря горе? Но помнете - само кръвта ще ги измие, нищо друго - тъй дълбоки са те!

Това ли трябва да чакаме вече?

И. С-в, работник обущар

* Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, инвалид от войната (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×