Jump to content
Hristo Vatev

58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Recommended Posts

58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 24.VI.1924 г., София, стр. 1)

ПО СТАРИ ПЪТИЩА

По стари пътища кървави сенки се метат. Заклета сякаш, родна страна от години гази кръвта на своите синове. Жестока участ! На юг, на север, на запад - места кървави стърчат; с кости граници чертаем; с кръвта пишем своите дни в книгата на живота... Кътче не остана вече... ни хълм, ни остра чука, ни равнина и брегове на река, необлети със скъпа кръв; неотбелязани със сълзи на сираци и вдовици! Хиляди, стотици хиляди верни синове на тази земя падаха, водени от хора, които едно само говореха - едно само лъжеха: „За скъпата родина е нужна вашата смърт...”

Но не стигна това. От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт!”

Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот!

За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт!

Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!...

........................

Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази. Не кръв, а труд е потребен ней - и любов на нейните деца. Една е тя, нашата майка, и ний люде сме, а не вълци!

Б. Р.

ПАК КЪРВИ!

Още не е засъхнала кръвта на Генадиев, и нова българска кръв се проля на софийските улици всред столицата. Този път падна млад человек, надежда на една партия, борец за потъпкани правдини. Куршумът затвори смелата му уста завинаги, но думите му, ако са необходими, други ще ги кажат. Ако един знаменосец падне убит - друг ще вдигне знамето, ако то заслужава да бъде носено и да се жертва животът за него!

Нови убийства!... Някога невежи хора управляваха - сега учени. Но къде е разликата? По-малко топла ли е тази българска кръв, която се лее сега?

Българи сме - а българи убиваме. Християни сме, а Христа разпъваме всеки ден, защото не чуваме думите Му и не изпълняваме заветите Му!

Но земята може да премине, а не и думите Му. А Той каза: „Който меч вади, от меч умира.”

Който има уши да слуша, нека слуша!

Зрител

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×