Jump to content
Hristo Vatev

3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Recommended Posts

3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Българки, българи,

(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1)

Днес цял свят е изправен пред нови пътища, тежки политически финансови кризи, а картата му се коренно отличава от тази, що беше преди войната.

Два метода се борят от хиляди години: Доброто и злото. Мъничка България не прави изключение.

Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и гибелен път и с прискърбие пита: Накъде? Докога?

Защо дойдохме до тези дни и безчетни кризи, убийства, самоубийства, кражби и пр.? Защото 50 години ний бяхме управлявани* от хора, които заради личните си интереси жертвуваха общите.

Наместо да служат на народа - те си служат с народа. Наместо да му облекчат положението, те му го влошиха. 50 години през време на избори се увиваше, кога по-малко, кога повече, стражарският камшик около врата на българина; с арести, убийства се вземаха изборите.

Сяха ветрища, пожънаха бури. Увиваха камшици - куршуми ги покосяваха.

В продължение на 50 години нашите управници направиха толкова закони и закончета, че и най-видният адвокат, професор не ги знае, но всеки силен на деня съзнателно ги нарушаваше пръв. С малки изключения, всеки властник се обявяваше за „спасител народен”, а опозиционерите таксуваха - предатели. Но не след малко ролите се сменяха, а заедно с това - арестите, осъжданията на довчерашните „спасители народни”, които често от министерските кабинети, Камарата, окръжното, околийско управление отиваха на почивка в Централния затвор. Изглежда единствен ценз в нас, за да стане някой управник. Чували сте как викат управниците „спасителите народни” на тези, които не мислят, не живеят като тях, на християните, справедливите, добрите? - завеяни, глупави, балами.

Умните ви управляват, а глупавите, баламите изпълняват.

Не викаха ли същото тези „умни” през време на войната: „Баламите са на фронта, а умните са в тила.” Тези умници не докараха ли Добро-поле?

Българки и българи,

Ще останете ли индиферентни към собствената си съдба? Ще оставите ли злото да се шири?

Ще оставите ли повече да ви насилят, мачкат, убиват?

Ще останете ли повече глухи към болките и воплите на родната ни земя?

Ще оставите ли едно малцинство, което е по-нахално, по-смело, по-активно, да взема властта и разполага със съдбата ваша и на цял народ?

Ще оставите ли и този път „умниците” да докарат ново Добро-поле за България?

Не, не, хиляди пъти не. Не бива да повтаряме стари грешки и ставаме престъпници спрямо народа си и Родината си. Всички вестници пишат, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен - катастрофален. Цял народ вижда и съзнава, шепне същото.

Ще продължим ли ний стария път, път на насилието, грабежа, лъжата, измамата, убийствата? Ще останем ли ний, които не убиваме, не лъжем, да ни убиват, лъжат?

Не, не, стига толкова!

Нов път трябва, по нов път да тръгнем, с нови методи, реформи и трайни закони.

Ето, ний, „Ратниците на свободата”, седем години близо работим и сочим новия път - на доброто, на братството, на обичта, на неравенството, и истината над всичко. Грижи за бедните, прокудените от родните им огнища, права за жените.

Българки, българи,Ний, синовете и дъщерите на родната ни земя, които ни зоват „балами”, „идеалисти”, „непрактични завеяни”, които не сме партизани, „спасители народни”, не сме малко, само че не сме организирани.

Ний, християните, справедливите, гладните, жадуващите за доброто, свободата, правдата, истината, обичта, хора - не вълци, не сме малко, но сме оставили да ни водят, управляват сега политиците, които едно мислят, друго говорят, трето вършат. Политици по занаят, фразьори, далавераджии. Които не мислят, не живеят, не страдат, както 90 на сто от народа.

Но стига, стига гавра, стига по стария гибелен път.

Ний, християните на нашата страна, които сме 90 на сто от народа; ний, които не лъжем, не убиваме, не крадем, трябва да се организираме, тъй както са организирани в повечето европейски държави. 90 на сто сме кръстени, венчавани и ще ни погребат по християнски - защо да не се организираме ний тогава?

Ний 90 на сто бяхме по бойните полета и бранихме родната земя и народ от външни врагове - защо сега не се организираме и браним народа ни и Родината ни от вътрешните врагове, лъжата, кражбите, рушвета, убийствата, утрешното робство?

Защо стоим със скръстени ръце и затворени уста?

Християнска България трябва да се управлява от християни. Властта трябва да мине в ръцете на християните, които са 90 на сто в страната ни, които да я поведат из новия път.

Крайно време е „умниците”, след като се изредиха до един със своите програми и принципи да ни оправят, и не можаха да ни помогнат, да отстъпят властта и кормилото на управлението на нас, „завеяните”, „баламите”, които не убиваме, не крадем, не лъжем и сме еднакво справедливи към всички - понеже за нас всички са братя, вярваме в Бога, пазим Неговите заповеди, пазим законите на страната, помним, че сме деца на една голяма майка - България, един е баща наш - Бог.

Християни, на мобилизация ви зовем!

Християни от вси села, градове, мобилизирайте се!

Християни, напред в политико-обществения живот! Стига бездействие!

Християни, с Бога, истината, обичта, братството, неравенството, христовите принципи, напред в нашия политикообществен живот, да създадем политическия центрум, тъй както е в повечето държави в Европа.

Напред, смело се организирайте, и успехът е наш. Защото историята, еволюцията и животът ни извика да поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто.

Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни.

Християни от всички села, градове, организирайте се!

Християни, да си изберем свои народни представители, свои управници, свои министри, които да ни разбират болките, страданията, езика, и ний да им разбираме техния език и знаем делата.

От Централния комитет

Image_071.png

* Безспорно е имало честни водачи и чиновници, служители народни, но те са малцина, народът ги знае, цени и разправя за това легенди от поколение на поколение (бел. а.).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×