5. НОВИЯТ ЖИВОТ (бр. 2, 11.І.1930 г.)

[Hristo Vatev]

5. НОВИЯТ ЖИВОТ (бр. 2, 11.І.1930 г.)

(В. "Ратник на свободата”, бр. 2, 11.І.1930 г., София, стр. 1)

 

„Новият живот носи в себе си Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.” В света съществува едно разумно Начало, което дава живот и се грижи за нас - хората, па и за всичко останало. Как ще го наречем, какво име ще му дадем - Бог, Природа или друго - не е важно, дали ще признаем съществуването Му или не - също. То работи своята работа и ние - нашата. И когато нашата работа върви успоредно с Неговите планове - ний имаме сполуки, ред, знание, успех, здраве, радост, доволство. Когато изпълняваме нашите си щения - дохаждаме в конфликт с природата и нейните закони, имаме скърби, нещастия, болести, смърт.

 

Някои учени мислят, че знаят много и отричат или не признават никакво подобно Разумно Начало. Те признават света, а Твореца му отричат; служат си с часовника, а часовникаря не признават - казват: часовникът от само себе си се е направил. Но ако те смятат това за голяма философия, то такива философи са и всички животни - и те не признават Бога...

 

Но и да признаваш само, и то не е голямо достойнство. Ако един болен е извикал най-добрия лекар на света и той му е дал лекарства, а болният ги наредил на масата си, гледа ги само и хвали великия лекар, без обаче да употреби лекарствата, мислите ли, че е много умен и че ще оздравее?

Ний, християните, днес сме като тоя болен. Хвалим Христа, свещи Му палим, превъзнасяме Го, че бил много добър, Господ Го зовем, а каквото ни е заповядал и казал - него не го изпълняваме. Всички човешки закони пазим, а Божиите престъпяме на всяка крачка. Затова и страдаме. Но когато не изпълним доброволно това, което е нужно, Природата има методи да ни накара да го изпълним „зорлан”.

 

Днес всички народи, в това число и нашият, се намират в едно затворено помещение, в което погрешките им са изпълнили въздуха с отрова, живота им - с нещастия и скърби.

 

Ако не се отворят вратите, да излязат всички вън, те ще се задушат в миазмите на своето минало и престъпления. Животът вън, новият свободен живот ще им донесе обилна светлина и те ще видят, че всички те са братя - няма като сега в духовна тъмнота да се избиват един друг; чистият въздух ще им даде повече сили да работят по-добре - и трудното ще стане лесно; Обичта ще обедини усилията им и тогава „сговорната дружина планина повдига” - ще премахнат мъчнотиите и всички ще могат да се радват на своята свобода и нов живот.