Jump to content

6. ЕДНА ПРИСЪДА (бр. 2, 11.І.1930 г.)


Recommended Posts

6. ЕДНА ПРИСЪДА (бр. 2, 11.І.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 11.І.1930 г., София, стр. 1}

Петдесет и двама водачи и дейци на работническо движение бяха осъдени напоследък. Впечатлението лично на осъдените от произнесената присъда не ще е особено голямо, въпреки тежките наказания, които им бяха наложени. Те ги посрещнаха с песни, което говори за вярата в правотата на тяхното схващание. Знаем, парлив въпрос е днес работническият, но въпреки това ние неволно се запитваме за тяхната съдба и имаме смелостта да споделим нашите мисли публично.

Работническото движение е професионално. Всред неговите среди, поради условията на самия труд, мъчно се вдигат просветени водачи, а тия, които идват отвън, са често наемници и провокатори. А все един трябва да води.

Ако тия водачи, които се движат в рамките на професионалната борба, бъдат хванати и убити или [се] премахне контактът им с работничеството, няма ли да се заместят тия водачи с по-прости, по-груби, които ще мечтаят и проповядват само безпощадно отмъщение, по простата причина, че тяхното непросветено съзнание не е могло да се вдигне до Христа, а е останало до Мойсеевото разбиране: „Око за око, зъб за зъб”? И тогава професионалната борба нямали да се замести с конспиративна и революционна? Е ли това в интерес на българския народ и държава?

Убежденията се изменят и променят, но отрязаните глави не прорастват отново, изгубеното време, младост и здраве не се връщат. А злото със закони не се корени, а с проявена обич. Ако тия хора биха биле достатъчно приласкани - те не биха били тъй озлобени. Неправдата е, която озлобява културния човек, както и простия - дори първият е по-лош в своето отмъщение, защото умът му го прави по-изобретателен в търсене начините на своето отмъщение...

Ние мислим, че справедливостта налага друго гледище. Неволята днес е сложила тежката си ръка върху целия български народ - и ако той помежду си се преследва, как бихме търсили милост от чужди? Работникът от труд няма достатъчно време да се просвещава. Много от неговите понятия може да са превратни или неверни - но за това е ли виновен той?

Може ли невежеството да се превърне с наказания в знания? Тогава да затворим университетите и училищата...

Милост, обич и взаимна прошка на тия по-малки братя, които по една или друга причина не са изпълнили човешките закони. Ако ний не изпълняваме Божествените закони - всички ний, в това число и съдиите, - то пък с какво право ще съдим или искаме другите да изпълняват обикновените, човешките? Но ще кажат, че това би развалило реда. Та нима само това е, което го разваля?

За доброто на българския народ, милостта и правдата трябва да бъдат основа на всеки съд, защото идеите се не съдят - а хората, ако бъдат затворени и преследвани, все по-малко културните и първобитните (но по-хитрите и прикритите) ще хващат тая работнически движения в ръцете си и един ден ще стигнем до страшна катастрофа на незапомнени отмъщения, картини на каквито, за жалост, вече сме имали.

Дано бъдем чути и разбрани правилно.

Доктор Г. Л.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...