56. БОГ НИКОГА НЕ ВЗИМА ТОВА, КОЕТО Е ДАЛ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

[lothlorien]

56. БОГ НИКОГА НЕ ВЗИМА ТОВА, КОЕТО Е ДАЛ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1)

„Бог е Първоизточникът на живота, от който човешката душа

се е някога отделила, но е забравила своя произход.”

Силата на един народ се определя от разумните задачи, които той може да реализира за общо благо.

Силата на един народ, както и силата на един човек, седи в неговата права мисъл, добро чувство и правилна постъпка. Правата мисъл се познава по това, че когато тя дойде в ума ни, винаги ни светва, чувствуваме един възйем, желание за дейност.

Доброто чувство носи в себе си една особена топлина и радост в душата, чувство на разширение - като че целият свят е твой, всички около като че ти са все стари познати, с които отдавна не си се виждал.

Правилната постъпка се познава по своя плод. Както едно дърво не дава веднъж горчив плод и друг път - сладък, така и постъпката, която ни носи променливи резултати, не може да бъде добра. Мярката на добрата постъпка си самият ти! Много външни закони има писани, които уж редят живота, но в края на краищата разбойниците ограбват, престъпниците убиват, лъжците лъжат...

Тъй че човек сам избира на кой закон ще служи: външния, или тоя, който си е вътре в него. И според това има и резултати, има и плодове.

Плодът на единия закон е болест и нещастия, и скръб и смърт; на другия: мъдрост, любов, радост.

Според избора - ще бъде и животът ти!