Динята

[Светулка]

Динята

28.08.1942 година - Изгрева - София.

На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая.

— Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града.

Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели.

— Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията ѝ. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си.

Учителят каза:

— Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия.

— Учителю, управата на операта ми възлага една роля, която не е за моя глас. Ниска е.

— Ти или се откажи от нея, или я пей!

— Заради Вас, Учителю, ще я пея!

— Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци!

Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути.