Jump to content

Момчето Петър


Recommended Posts

Момчето Петър

Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник.

Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество.

Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена.

Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела.

Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо. През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето. Братът и сестрата седяха сами в стаята и си приказваха нещо съвсем тихо. Отведнаж от таванската греда, дето бяха окачени кочаните с царевица, един от тях падна и царевичните зърна се пръснаха в стаята.

- Како - рече малкият юноша. - Както се пръска царевицата, така ще се пръсне това, което гласят за тебе. Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали. - И защото наистина така стана, както предрече малкият Петър, домашните взеха да се взират в държанието му и да се вслушват в неговата дума.

Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца. Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот.

Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години.

Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми.

Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър.

В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира. В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше.

Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат.

Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа.

В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни. Мило беше всичко там. Овошките ухаеха сякаш по-хубаво, слънцето бе станало по-светло, а хората - по-приветливи. Както навсякъде, така и тук, момчето беше оставено на свобода. Сестра му Мария и брата му Атанас не можеха да му помагат. Той вече знаеше повече от тях. Майката, която също беше грамотна и много паметна жена, защото чорбаджи Атанас се беше погрижил да я поизучи, беше много ангажирана с домашната работа и не намираше време да се занимава с него. От друга страна, неговата любознателност оставаше за нея из ден в ден все по-затруднителна.

Когато дойде да почне новата учебна година, бащата реши да препрати Петър във Варна. Да завърши там - казваше той - останалите класове, а после да видим къде. Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено.

За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността.

Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост.

Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици.

Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава.

Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата. Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се задушава. Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено. Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата! Защо се уплашихте?"

От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време.

Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното. Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления. Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...