Jump to content

Отново в България


Recommended Posts

Отново в България

Годината е 1895. Родната страна е същата, каквато я остави преди седем години. Разбира се, нещо се е променило, но то е толкова малко, че едва се забелязва. След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа. Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел.

Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли.

Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.

- Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие.

- Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек.

- Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.

- И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай.

image014-Beinsa.jpg

След завръщането от Съединените щати

- Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му.

- Нали затова те измервам, за да те позная.

- Гледай ти, каква е била твоята наука...

Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина.

- Та какво ще кажеш за мен? - пита маститият търговец, след като „докторът", както го наричаха хората, записа в един лист това, което измери.

- Да ти кажа ли искаш?

- Кажи, кажи, ама правичката, нали?

- Ако ти кажа правичката, няма ли да ми се разсърдиш?

- Кажи го, кажи го!

- Ти май не обичаш да връщаш това, което си взел назаем. Има ли такова нещо?

- Кажи по-нататък.

- Ако ти кажа, ще се огорчиш, а моята работа не е да съдя хората.

- Нищо. Кажи го.

- Не си лош човек. Имаш добри намерения, но като дойде да ги изпълниш, променяш решението си. Решил си да върнеш на човека това, което си взел, но парата сякаш се залепва за дланта. Не можеш да я отделиш от ръката си. Помислиш, помислиш и хайде в твоя джоб.

По лицето на човека минава нещо като смут и недоволство. Не може да отрече той тези неща, но се засилва и малко по-троснато подвиква:

- Та саде аз ли правя така? Ти не знаеш какви ги има в нашето село. Мангър не ти дава, а влакното цепи не на две, а на четири.

- Ти не гледай тях. Гледай себе си. Това, което те вършат, се пише в техния тефтер.

- Къде е тефтерът? Кой каквото докачи на тоя свят, това му остава.

- Не е така, ти говориш само думи, но сам знаеш, че не е така. Нали понякога ти казват насън някои неща, а като се събудиш, речеш си: Сън! Кой да вярва на сънища? Не сънуваш ли понякога дядо си?

- Е, да! - казва човекът, възвива глава и поглежда в лицето „доктора". В очите му има малка уплаха и недоумение. - Ти пък и сънищата ли ми знаеш?

- Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата. Сега се мъчи там, дето е отишъл, и понякога ти казва: ти не се води по мене. Оправи работите си, та и моите да се оправят.

- Така ли?

- Така, така, пък ти и мене послушай и живей така, че да не те гонят и настигат злите помисли на тези, които си огорчил.

Търговецът става, пооглежда се, иска да каже нещо, да протестира или да признае, но езикът сякаш се е схванал.

- Сбогом, докторе. Право ми каза ти, но аз се чудя откъде знаеш тези работи. За мене може и да са ти казвали някои, но пък за сънищата... чудна работа!

Веднъж без да мери, без да изчислява и записва, „докторът" или „даскалът", както някои наричат младия син на поп Константин Дъновски, казва на една жена от Сливен:

- Твоите очи ще се отворят. Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка. Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца.

Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва:

- Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама. Идва снахата при мене, държи се добре, а аз се ядосвам, без да зная защо. Като че някой ми я натрапи в живота. Говоря й, дори и съвет й давам, но така, без обич.

- Заобичай я и ще видиш колко ще си доволна. Твоята ненавист към нея стои като завеса пред очите ти и затова не можеш да я видиш добре. Доброто у нея не можеш да видиш. Ако се опиташ да видиш доброто, завесата ще падне. Изгони този дявол на ревността от сърцето си. Тази омраза не е твоя. Един тъмен дух ти пречи, за да не се изяви твоята дарба и за да не тръгнеш по Божиите пътища.

Жената си отива хем озарена от тази среща, хем учудена как така този човек надникна и видя що има в сърцето й.

Измерванията стават все повече и хората вече знаят, че някакъв учен човек ходи по градове и села и с мерките, които взема от главата, определя характера на човека и предсказва бъдещето му.

Минава време, затворен в една скромно мобилирана стая, Учителят готви няколко публикации по френология. - Да има какво да прочетат хората по този въпрос - казва той.

image015-phrenology.jpg

image016-phrenology.jpg

image017-phrenology.jpg

Данни от френологическите изследвания на Учителя в България

Готови са пет статии, които публикува последователно в списание „Родина", г. 3, броеве 1, 3, 6, 7 и в година четвърта, бр. 2 и 3. Годините са 1901 и 1902.

В тези пет статии Учителят даде най-същественото от това, което са дали френолозите на онова време. Той обаче не прие всичко от официалната френология, а продължаваше своите измервания, като търсеше научно-статистическо потвърждение на основните френологически принципи. Едва в 1908 г. в книжарницата на Д. Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата. Това е първата книга в България, чрез която се получиха по-широки сведения за френологическата наука и за онова, което Учителят споменаваше в своите пет статии.

Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки.

Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване.

Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини.

Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека.

Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум.

Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък.

Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум.

Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг.

На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения. И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина.

Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му.

След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство.

Преди това, още в 1895 г. той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание.

Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му.

През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне.

За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих".

Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий. 15 август Търново".

Може да се разчете по сигнатурата, написана на църковно-славянски, че препечатването е станало през 1912 г., но кога е излязло първото издание, не е известно.

За тази книга можем да кажем следното: за нейното съставяне Учителят е работил дълго време върху текста на цялата Библия. Той не само проучва библейското слово, но търси и дълбокия скрит смисъл в него. Грижливо подбира онези пасажи, които съдържат скрит вътрешен смисъл и ги нарежда в порядъка на цветните лъчи на светлината-слово. За него не беше трудно да разчете скритото в свещените слова на библейските пророци и по-късно в посланията на Христовите ученици и апостоли. Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език виделина.

Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях.

Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове.

Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите.

Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля.

В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици.

Такъв период е бил необходим. Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток

В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата.

При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов.

В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...