Първият събор на Бялото Братство

[daaah]

Първият събор на Бялото Братство

Град Бургас в 1900 година. Както всички провинциални градове, така и Бургас, затворен безбурно в своето катадневие, в занаятите, търговията и оня по-широк размах, който морето дава на живота, посреща последната година на столетието и се готви да навлезе в двадесетия век.

В това неминуемо за всеки човек вълнение, когато прекрачва синура между два века, пристига съобщението до Пеню Киров и Тодорчо Стоименов, че са поканени във Варна за първия събор на Бялото Братство, „който ще се осъществи във Варна". Стоименов е особено развълнуван от това съобщение и намира начин да се отбие в стаята, където работи Пеню Киров в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници.

- И аз така получих такова съобщение - казва Пеню Киров, очите на когото светят от същата радостна възбуда.

- Чудесно! - С възторжена усмивка се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време.

- Наистина, че е малко трудничко да стане това, но на мене ми е весело и ми се струва, че всичко ще се нареди добре.

- Заедно ли да отидем при председателя или поотделно? - запитва Тодор - Може би е по-добре заедно, та изненадата му да мине изведнаж.

Замисля се Тодор за минута и предлага:

- Ние бихме могли да си намерим заместници. Работата ни е повече писарска и административна и лесно би могъл да я върши за известно време и друг.

- Така е, но все пак добре е да се подготвим кой какво ще му каже, пък и за заместник може да му споменем.

Решават да преспят тази нощ и срещата с началството да стане на другия ден.

Преминава една малко тревожна нощ, но все пак всеки изпитва една вътрешна, безбурна радост.

На другия ден и двамата вече са в канцеларията на председателя. Стоят изправени пред бюрото му с виновно усмихнати лица и чакат отговора.

- Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество.

- Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение.

- Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник.

Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка. Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители.

- Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск.

- От сърце ви благодарим! - казва Тодорчо и с необичайна за него устременост тръгва към вратата на канцеларията.

- Това направи Учителят! - прошепва Пеню на Тодора.

- И аз така мисля.