Jump to content

Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.


Recommended Posts

Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.

Пеню Киров и Тодор Стоименов тръгват от Бургас за Варна.

Вървят братята като апостоли и дългият над сто и двадесет километра път те изминават с повишено самочувствие. Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване. По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров.

На следващия ден започнал съборът. Учителят заедно с д-р Миркович се погрижили да превърнат в „салон“ една по-голяма стая, която запълнили със столове. На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали към вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора. Вратата се отворила и за тяхна голяма изненада влязъл Учителят сам с Библия в ръка и застанал до покритата с бяла покривка маса, като подканил тримата събрани към изпълнение на съборната програма.

Учителят и тримата съборяни прочели най-напред молитвата, след това Учителят прочел глава от Евангелието и започнал своята беседа върху избрани от главата стихове. Езикът, на който приказвал, бил съвсем достъпен и ясно проличавало как евангелският разказ се облича в символи и се приближава до езотерическото разумяване на великото слово. Душите на тримата първи съборяни ликували. Тази беседа за тях била не само неоценим дар, но и голяма чест, тъй като е била произнесена само за трима души. Ведно с въодушевлението и радостта тримата ученици все още недоумявали защо ги няма другите съборяни. Нали на събора се стичат много хора? Дали няма някоя друга причина, която им е неизвестна?

Когато беседата била вече към своя край, Учителят, доловил вече мисълта им, казал:

- Днес сте трима, но ще станете много. Вие обаче не знаете, че и сега салонът е пълен. Посетители, които вие не виждате, са заели празните места и слушат заедно с вас беседата. Решено е първият събор на бялото Братство в България да започне с трима посетители, които после ще станат хиляди...

С препълнени от радост и възторг сърца тримата ученици напуснали „салона“ с надежда, че това дело, на което те са първите скромни ученици, ще даде обилни плодове и ще помогне на всички жадни души да намерят свещения път към истината.

Едно от най-забележителните неща в този събор е трогателното поведение на скромност и толерантност, както и бащинската топлота, проявена от Учителя. За да не лиши Тодорчо Стоименов от удоволствието да види юнашкия събор, който се провеждал по същото време във Варна, съгласил се да иде с тримата ученици на една от юнашките игри, които се изпълнявали масово на открито. Учителят извеждал тримата си ученици рано извън града, държал им там беседата, това ставало обикновено на Ташлътепе, откъдето посрещали изгрева на слънцето, а няколко пъти след пладне ги придружавал до юнашкия събор и гледал с тях масовите юнашки упражнения.

В тази първа и с историческо значение за развитието на обществото Бяло Братство в България среща се поставят основите на едно дело, което когато и да е ще даде своите животворящи плодове.

След първият събор през 1900 година следват няколко събори. Сведенията за тях са бегли и се отнасят главно за срещите от 1906 до

1908 година. Първият събор, за който знаем повече е проведен през

1909 година. В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях:

„Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте.

Когато човек страда, същевременно страда и Бог. Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази душа. За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. Така е казал Христос. Без това човек не би могъл от време на време да надникне в тоя рай, но и да стане постоянен негов жител. То е все едно човек да иде на гости в една чужда държава, без обаче да е станал неин поданик. За да станете поданик на небето, трябва да се родите от Духа. Тогава небето ще бъде готово да изпълни всички ваши желания.

Но някога у някой ученик се явява желание да стане учител. Тогава той се спъва, защото има само един учител. Всички останали са ученици. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Гордостта е духовна болест. Горделивият търси своето право там, където то не съществува.“

- Има - казва Учителят в една от съборните беседи - голяма разлика между смирение и мекушавост. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е страх.

А на друго място пояснява:

„В пътя на ученика се явяват различни състояния. Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа. Тази ложа му дава такива черни и мрачни мисли, каквито човешкият ум не може да произведе.“

На едно от събранията, състояло се на 16 август 1909 г., Учителят дал на присъствуващите 24 души следните три закона:

1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето блаженство.

2. Люби ближния си като себе си. Така ще намериш основите на твоето повдигане.

3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. Така ще намериш връзките на вечния живот - извора на всички блага.

По горните три закона Учителят е дал и подробни разяснения.

На една от срещите, станала на 17 август, Учителят казва: „Човекът е цар, когото в случай на грях детронират. Когато човек сгреши, тогава той е впрегнат от духовете, а живее ли за Господа,той впряга духовете да му служат. Следователно духовете заробват, духовете могат да работят за човека, за да бъде той свободен.“

Друг съществен извод от разгледаните въпроси в срещата на същата година е следният: Както отделният човек, така и цялото човешко единство, се развива. Развитието засяга възгледите, разбиранията на хората относно вечните неща, относно великите, неизменните закони на битието. Това, което е различно в различните времена, са само средствата, с които се тълкуват и изясняват тези закони.

По времето на Христа, поради ръста на тогавашното общество и самата цивилизация, духовната култура е съвсем друга и апостол Павел е говорил истините по един начин, но след изминалите вече близо двадесет столетия, ние ще говорим за същите неща с други думи и с оглед на ръста, до който е стигнало човечеството. На някого може да мине през ума въпроса: Какво ще представлява светът след двадесет милиарда години? Положението на човека тогава спрямо човека днес ще бъде в отношение, каквото е отношението между човека и жабата. Но ако обликът и човешката еволюция се мени, законите на живота и принципите остават неизменни. Това нещо Учителят е изразил накратко със следното изречение:

„Светът се е изменил много от Павлово време, но по дух е останал същият, както е бил тогава. И нашите съвременни страдания някога ще изглеждат дреболии, защото това, което днес ви спъва, тогава ще изглежда играчка, не по-значителна от куклите на малкото дете. Ето защо необходимо е да познавате своето положение и да се не възгордявате, защото духовете ще ви бият немилостиво. За какво пък можете да се гордеете сега, щом още не сте господари на вашите мисли и чувства? Тъй каквито сте сега заедно с вашето високо самомнение, ако ви турнат на един сериозен изпит, ще пропаднете и ще видите колко сте още слаби и несигурни.“

За много важни и съществени неща е говорил Учителят на тази среща, от които ще цитираме само избрани неща.

„Пазете се от слабостта да си заповядвате един на друг - казва той. - Пазете се, защото който налага на друг своята воля, друг пък ще му налага неговата воля. Знайте, че основата, върху която е построен пъкълът, е насилието.“

„Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“

На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос. Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог. Бог те чака на небето. Той те призовава със своето обещание.“

В утринната беседа на 18 август Учителят между другото казва: „В живота ще дойдат мъчнотии. Те могат да бъдат във физическото, в астралното или в умственото тяло. Ученикът трябва да побеждава тези мъчнотии, защото неприятели на нашата душа има в трите полета.“

„Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които идат от черната ложа. Онзи, който люби Господа, не може да бъде спънат от ничия сила в развитието му. Господ е единственият, който е най-близо до нас. Той е на небето, на земята и вътре в самите нас.“

Една от интересните мисли на Учителя тази година е следната: „Най-напредналите духове между славянството са светите братя Кирил и Методий и цар Борис покръстителят.“ Учителят е загатнал, че Свети Иван Рилски се явил втори път в плът пак в България.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...