Jump to content

Годините от 1909 до 1915


Recommended Posts

Годините от 1909 до 1915

Изминали са само 37 години от освобождението на България от отоманско иго. Животът, битът, уредбата и нравите на народа са горе-долу същите, каквито той е имал през робските години. Българинът има една черта, която съставлява и една от добродетелите му. При каквито и условия да се намира, каквито и режими да тежат над главата му, той не променя домашния си бит и навиците си.

Може да му говорят всякакви оратори и съмнителни книжовници за неговото добро, но той пропуща думите им през много едро сито и задържа само някои от тях. Той запомня това, което е предварително преценил за себе си и тук-там това, което е оценил по сърце. Това е причината, поради която някои мислят, че българският човек приема всичко, търпи всичко и вярва на всичко, което му се казва. Че търпи, това е истина, но че вярва е голям въпрос.

За българина казват, че няма религиозно чувство. Това не е съвсем истина. Той е склонен да приема вярата в известен смисъл дори и във формата на своеобразен мистицизъм, но на поповете много не вярва. Той прави с тях хумор. Тази резервираност му е пречила да вникне в словото, защото никой не му го е казвал ясно, „по човешки“, както се говори между народа.

Тази е причината, че много люде из народа, където стъпи Учителят, отвориха сърцата си за неговото слово. Грамотни граждани, чиновници, занаятчии, запазили благочестието на своите родове, и жадни за истината селяци със здрав природен разум, а по-късно и млади хора, завидно интелигентни синове и дъщери на патриархални семейства, приеха думите на Учителя като нова свежа струя в живота си и се наредиха между останалите да слушат пълното с живот слово.

В такава смесена, нехомогенна по произход и култура, по обществено и материално положение, но хомогенна по духовния си строеж аудитория Учителят пося семената на една по-нова и по-опростена външно, но по-задълбочена вътрешно форма на Христовото Слово. Казвам Христовото Слово, защото учението на Бялото Братство се отличава от някои други многовидности на окултизма по това, че в основите си, макар да приема трите постулати на окултната наука - еволюцията, прераждането и закона за кармата, остава задълбочено и езотерично тълкувание на Евангелието.

Макар че по тези основни принципи на учението ще стане дума и по-нататък, нека още отсега да кажем, че всички религии и учители до появата на Исус от Назарет, Който е Христос, включително и целият „стар завет“ в Библията е подготовка за идването на Христос. Учителят на Бялото Братство научи своите ученици да вярват не само в „Христа разпнатаго“, но и във вечно живия Христос, Словото на Когото се мъчат с големи усилия върху себе си да го направят практика във всекидневния си бит. Те са научени да мислят, че учителите на човечеството до Христа са възвишени човешки души, превъзмогнали всичко, извървяли трудния каменист път на еволюцията и станали светила на дадени народи, но Христос е дошъл направо от сърцето на вечния, вездесъщ и необхватен в човешката размисъл Творец.

Христос е Син Божий! Той е една синтезирана същност на Твореца, за да може да мислим по някакъв начин за този Творец, тъй като без Христа никога не бихме се домогнали със своята размисъл до безпределното, което има безкрайно много дименсии и необозримо величие.

Така работи Учителят от 1900 до 1915 г., когато България ще се намеси в Първата световна война. По-късно тези събори бяха подновени от 1922 г., която остана като една от забележителните години в живота на Братството, тъй като през тази година Учителят откри окултната школа. Тази школа пое в себе си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот.

1909 година. Широка стая - одая, с типична скромна провинциална мебелировка в дома на честни и предани български люде. Присъствуващите са насядали или по миндерите, постлани с тъкани или влакнести черги, или по дървени столове. Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение.

Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър, вдъхновен. Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство.

„Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече. Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването. Който знае добре да служи на другите, е най-близо до любовта. Слугувайте на всички ваши близки. Слугувайте на жена си, на децата си, на всички. За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“

По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи. Богатството и здравето са също символи. Грешникът прилича на вълк. Колкото повече го храниш, толкова повече той хапе и става зъл.“ „Грехът е онази сила в природата, която демагнетизира атомите. Здравето има отношение към тялото, щастието към душата, а блаженството към духа. В плътта, в света и в дявола трябва да търсим своя враг.“

„Не се заемайте да се борите с плътта, с греха и с дявола. Единственото, което можете да направите вместо да се борите, е да поставите на лошата мисъл и изкушението една добра мисъл. Намразиш ли някого, ти без дори да съзнаваш това, му изпращаш лоши мисли. В такъв случай събери се с приятел, поведението на който е диаметрално противоположно с живота и поведението на оня, който си намразил. Тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които пращаш към неприятния за тебе човек и така ще останеш неуязвим.

Едно от най-лошите качества у човека е лицемерието. Ако държите в себе си затаена мисъл, кажете я. Лицемерието е храна на дявола. Не му давайте своите блага.“

1910 година. Две от мислите, казани на срещата през тази година, са следните: „Волята у човека, която е необходима за преодоляване на появяващите се препятствия, е сила. От френологическо гледище във волята влизат като елементи твърдостта, упоритостта, смелостта и настойчивостта.“

Втората мисъл, която може да се счита и като принцип в учението, е, че грешниците се мъчат, тези, които се стремят да напреднат, се трудят, а тези, които помагат на ближните си и съдействуват за тяхното развитие, работят. От тази последна сентенция в словото на Учителя следва да се изяснят същинските съдържания на думите мъчение, труд и работа. Според тази класификация на Учителя много малко люде на този свят работят. Изглежда, че в тази еволюционна градация човечеството е достигнало най-много до труда.

1911 година. Срещата през тази година, за разлика от миналите две срещи, е наречена събор. Заседанията на събора стават в колибата на Войнов, а в колибата на бостанджиите е формирана горница и трапезария. Съборяните през тази година са 31 човека. След като Учителят прочита нещо от материалите на първото събрание, дава наставление да прочетат 14 глава от Йоана, като дава и ред тълкувания и напътствия. При това той надълго обяснява значението на молитвата като средство за влизане в общение с Бога. Той посочва и примери за силата и могъществото на молитвата. Говори за чудесните молитви на Мюлер и Тайлер. Накрая Учителят дава наставления за изграждане образа на ученика и някои разяснителни бележки за някои принципи в същността на учението.

1912 година. На тазгодишния събор, който се състоя от 12 до 21 август пак във Велико Търново, присъствуват освен поканените миналогодишни съборяни, още нови 17 души.

Характерното в този събор е разглеждането на книгата: „Заветът на цветните лъчи“, издадена повторно през същата 1912 г. И сега продължават напътствията за изграждане образа на ученика в духа и изискванията на новото учение. Тези напътствия са дадени в конспективна изисканост.

1914 година. През миналата 1913 година по ненапълно изяснени причини събор не е имало. Вероятно положението в България във връзка с фаталната междусъюзническа война не е било подходящо за подобни събрания.

Срещата през 1914 година става от 10 до 18 август пак в Търново. И на тази среща Учителят въвежда учениците в същността на Христовото учение, истините на които са основните принципи на окултната школа, която Учителят открива по-късно - през 1922 година.

1915 година. Срещата в град Велико Търново трае от 4 до 8 август. През тази среща става дума за създаване класове и разпределяне на учениците в тях.

На 8 август 1915 година Учителят бива повикан в комендантството поради обявеното военно положение и съборът е прекъснат.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...