Jump to content

Теменужките


Recommended Posts

Теменужките

Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината.

Знае се, че идеите на хората в този свят имат различна колоритност, насоки и интензивност. Една идея с по-висок интензитет надвива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбирания полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея. Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект.

Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анархизъм. Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички други определености на човека, необходими и все още валидни за живота на земята. Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъдри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан. Само фаталните последици от това непослушание са доказвали правотата на неговата мисъл.

Но когато същите тези ученици слушаха Неговото Слово, потопени в атмосферата на неговата аура, тогава изчезваха всички отлики на земната координация. В салона на Братството можеше да има друговерци и хора от други народности, от други класи, от друго съсловие. Тези определености съвсем избледняваха и дори се стопяваха съвсем, защото могъщите вибрации на Божественото начало се налагаха над всичко със своята сила. В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Всемирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за такива дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се пролива кръв и да се нанасят такива адски страдания.

В обществото на Бялото Братство можеше да влезе всеки без никакви церемонии и специални проверки. Проверката извършва самият живот, който изяснява всичко и то така, че онези елементи, които не са резултат на свещената жажда за знание и духовен възход, сами по себе си отпадат. Безграничната свобода, която Учителят даваше на своите ученици, ставаше понякога причина неулегнали и неутвърдени в идеите „последователи“ да правят неправилни стъпки, които невежествената тълпа прехвърля дори върху чистия и светъл образ на Учителя. Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия дело, насочено към духовното повдигане на човечеството.

Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на люде, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината.

Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото.

Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя.

- Какво те вълнува сега? - запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание.

- Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа.

- Какво ще правиш в провинцията?

- Ще нося Вашето Слово. Ще нося благата вест за любовта. Позамислил се Учителят за няколко секунди и запитал:

- А как смяташ да работиш?

- Ще издигна трибуна...

- Не, не така! - казал сериозно Учителят. - Това са стари отживяли методи. Те са опитани и не дадоха никакви резултати. Има други методи.

М. 3. гледал Учителя със свещен трепет и все пак недоумявал защо пропадна неговият план.

- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3.

- Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки.

- Да, Учителю.

- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките.

- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.

- Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.

- Не е ли това много малко?

- Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът.

- Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3. Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов.

Когато М. 3. се връщал с преизпълнена от ликуване душа, той повтарял полугласно:

- Като цветята, като теменужките, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...