Музиката

[daaah]

Музиката

Един от най-мощните лостове в духовната работа на Учителя е музиката. След темата за Божествената любов той е говорил най-много за музиката. Учителят препоръчваше на своите ученици да пеят и свирят на някакъв инструмент. Нещо повече - той поучаваше да се живее музикално.

Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който той самият свиреше на своята цигулка. Лъкът леко побягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар тихи, носеха вълнуваща мощ.

Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и душа за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение. Има свирци, а най-често певци, които искат да спечелят признание и известност като големи изпълнители с ефекти при пението, които вместо да повдигнат нивото на музикалното чувство у слушателите, те го принизяват.

Някои от тях, надарени със силен гласов материал, пущат в ход всичките си възможности и просто заглушават ушите на слушателите. Това, което наричаме сила на гласа, качество, зависещо от големината на амплитудата на звуковата вълна, не носи най-ценното и най-завладяващото в гласа. Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено.

Учителят често говореше за певците. Веднъж той каза:

„Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на любов.

Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява, силното пеене е повече волево. Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашето чувство, трябва да пеете тихо. Така ще направите своята песен съдържателна. При тихото пеене се привличат същества от по-висока категория и с по-висока духовна култура.“

Разбира се, много голям дар за даден певец е и гласовият регистър. С него може да се покажат редки ефекти, но и той не е това, което затрогва. Той - регистърът, както и силата на гласа може само да ни учудват, но не и да ни развълнуват.

Най-ценното качество на гласа от духовно гледище се крие в неговия тембър. Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в душата на слушателя. Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вътрешната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява.

В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение към изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слушали, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителския подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка.

Учителят изпълняваше една своя композиция, която бе наречена „Българска идилия“. Тя имаше такова звучение и такъв психологически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот. Когато я слушахме, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл и радостен ден. Чудотворните стъпки на това „небесно войнство“ завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие.

По много оригинален начин се родиха песните в Бялото Братство. Случваше се насред някои от школните лекции Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодия. Постепенно тя се оформяше. Само след няколко минути в Бялото Братство вече имаше една новородена песен. Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите.

В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се стигне до еднозначност.

В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява. Окултните упражнения, за които става по-горе реч, са зародиши на бъдещата окултна музика.

Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл.

Тук трябва да вмъкнем една забележка. В Бялото Братство се насърчаваха, а и сега се приемат добре, всички видове творчески изяви. Никой никога и никому не може да забранява да говори, чрез което си иска изкуство. Учителят се радваше на всеки творчески подтик и приемаше с внимание всяко нещо, което му се поднасяше. По този начин се появиха редица литературни и музикални творби, както и творби от изобразителното изкуство. Някои от тях имат съмнителна, а други доста приемлива и от гледище на една сериозна преценка стойност. Най-много от тези произведения на братя и сестри са песни. Те съдържат приемливи текстове и доста приятни мелодии, които обаче нямат нищо общо с окултната музика, за която се говори в беседите. Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“.

И разкази, и стихове, и картини се появиха, между които едно прецизно око би избрало тия от тях, които се броят върху пръстите на една ръка. Тези произведения никой не отрича, но те - и песните, и литературните творби, и картините - трябва да носят името на своя автор, за да не се смесват с това, което е дело на Учителя и което се е родило в процеса на работа в окултната школа.

Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В. Г., песен от Д. Е., философски трактат от К. 3. или най-после, както е настоящето произведение, материалите на което са събрани от различни ученици, получили или издирили известен материал за живота и делото на Учителя.

Такава е етиката на творчеството по целия свят при всички случаи, където се третират идейни и мирогледни въпроси.

Редно е да се върнем при музиката, с която започнахме настоящата глава.