Jump to content

Внушението


Recommended Posts

Внушението

25.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и почакахме малко. Учителят ни прие.

— Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава?

— Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа.

Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение!

— Да запиша ли "Новото Битие" с ноти – попитах аз.

— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

Аз се учудих:

— Че кое ли ще е това място, Учителю?

Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено:

— Рила, Учителю!

Учителят потвърди и каза:

— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират мислите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.

— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите.

Учителят каза:

— Славеите дават добри уроци на хората. В техните вариации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упражнения. Трелите са украшения на музиката.

– Учителят се обърна към мен и каза:

— Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си!

Брат Христо каза:

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.

Учителят много се зарадва и добави:

— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем!

— Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни?

— Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чантата си беседите от томчето "Отворени форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза:

— Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично.

Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза:

— Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти!"

И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.

Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.

25.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие.

— Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава?

— Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение!

— Да запиша ли "Новото Битие" с ноти – попитах аз.

— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

Аз се учудих:

— Че кое ли ще е това място, Учителю?

Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено:

— Рила, Учителю!

Учителят потвърди и каза:

— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.

— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите.

Учителят каза:

— Славеите дават добри уроци на хората. В техните вариации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упражнения. Трелите са украшения на музиката.

– Учителят се обърна към мен и каза:

— Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си!

Брат Христо каза:

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.

Учителят много се зарадва и добави:

— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем!

— Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни?

— Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чантата си беседите от томчето "Отворени форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза:

— Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично.

Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза:

— Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти!"

И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.

Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...