daaah Posted September 14, 2013 Share Posted September 14, 2013 Без лъжа През една от последните си години на земята Учителят пожелал да отиде на Мусала. Той извикал брат Боян Боев и му казал: „Може ли да организираме едно отиване до Мусала?“ Възторженият брат Б. Б. веднага се заел да уреди всичко около изпълнението на тази задача. Той отишъл бързо при брат Б. Н. и му съобщил, че Учителят изказал желание да отидат на Мусала. Двамата братя седнали да обмислят тази екскурзия. Най-трудното от всичко било да се вземе разрешение за кола до Чам Кория. Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола. Брат Б. Н. казал на Боян: - Ще ида в агенцията да извадя разрешително. Тръгнал братът, намерил службата. Пред гишето - дълга опашка, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол. Само при случай, когато е трябвало да се превозват болни, той разрешавал да се отпусне кола. За всички останали случаи оставал неумолим и отговарял с едно кратко, категорично „не“. Когато брат Б. Н. приближил гишето, бил доста смутен, защото не знаел какви причини да изтъкне, за да получи разрешение. Помислил си: Брат Боян наистина е болен, има болен крак. Това го знаят всички - казал на себе си. Все едно, че за него вземам колата. Вярно е, че този мотив може да послужи, но все пак Б. Н. усещал, че гълта корав залък. Нали работата не е съвсем така? Размишлявайки по този начин, той вече приближавал гишето. Нямало какво да се прави. - Кола за Чам Кория - продумал Б. Н. - Какъв е случаят? - е късия въпрос. - За болен - отвърнал Б. Н. Позволителното е написано и е вече в ръката на Б. Н., който се отправил за Изгрева, но чувствувал някакво притеснение. „Има нещо, което не е в ред“ - казал на себе си той. Пристигнал, а брат Боян го чакал с нетърпение. - Взех разрешение - казал Б. Н. на Боян, а Боян хукнал при Учителя, похлопал на вратата и зачакал. След минутка-две Учителят се подал на вратата и Боян побързал да се похвали: - Учителю, имаме вече разрешение за кола. Учителят бил много сериозен, замислен и посрещнал съобщението много хладно. Поспрял за минутка поглед на Боян и най-после продумал: - На кола, взета с лъжа, не се качвам. - След това затворил вратата и се прибрал вътре. Брат Боян се върнал като попарен и казал унило: - Учителят не иска кола, взета с лъжа. Тежкият отговор като камък легнал върху гърба на Б. Н. Без да се колебае, той грабнал папката си и отново хукнал към агенцията. Без да се спира на гишето той отишъл направо при началника на агенцията. Началникът бил млад човек с униформа и с доста приветливо светло лице. - Нашият Учител пожела да иде на Мусала, господин началник. Ще ни бъде необходима кола до Чам Кория. Младият човек без колебание посегнал, взел листче от купчината на бюрото и написал: „Да!“ Церберът на гишето при тази навалица не познал, че това лице се явява втори път и въз основа на разрешението от началството си, написал му ново разрешение за кола. Този път брат Б. Н. просто летял към „Изгрева“, намерил Боян, подал разрешението и казал: - Ето разрешението без лъжа. Боян скочил и право горе при Учителя. - Учителю, ето разрешение без лъжа - казал той, когато Учителят се показал на вратата. Учителят се усмихнал и запитал: - В петък можем ли да тръгнем? Нямало други затруднения. Храна и дрехи приготвили набързо и в петък тръгнали. Това било последното изкачване на Учителя на Мусала. Той сякаш отивал да се прости с любимия връх, на който толкова пъти е водил учениците си и за който той създаде песен. През всичкото време Учителят е бил сериозен, мълчалив и съсредоточен. Вървял бавно и често се спирал да огледа местността. Учителят, който знае всичко, си вземал сбогом с планината. Погледът му обхождал прекрасните и мощни скали, спирал се на огряните от слънцето върхове и поемал дълбоко аромата на елите и смърчовете, поспирал се на мостчетата и гледал в кристалните води на потоците. Учителят се прощавал с този хубав свят, който той ни откри и ни научи да обичаме. Прекрасни били трите дни, прекарани на най-високия български връх, като всяка сутрин компанията излизала да посрещне изгряващото слънце. Там, в скалите е „записано“ това посещение. Нищо не се губи в битието. Записани са мислите и чувствата, които тогава вълнували придружвачите на Учителя. Записани са и мислите на Учителя. Един ден ясновидците ще разчетат този „запис“. Обикновените хора пък ще почувствуват едно хубаво състояние, една малка неизвестна радост, която не ще знаят откъде идва. Нищо не си отива безвъзвратно. Всичко се съхранява в живота на цялото. Миналото, настоящето и бъдещето са едното, неделимото, вечното... Не много време след това Учителят се пресели в отвъдния свят. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now