Jump to content

За окултната школа и за декември 1944 година


Recommended Posts

За окултната школа и за декември 1944 година

През изминалите двадесет и две години от съществуването на окултната школа - 1922-1944 г., в България станаха много събития от вътрешен и международен характер, които не ние, но историята е вече отбелязала. Учителят обаче ги следеше с голямо внимание. По тях той мереше ръста на българската духовна и оттам политическа проникновеност. Често по лицето му се четеше дълбока загриженост заради прояви, които бяха в грубо противоречие с изискванията на учението, което имаше задача да повдигне човешкото съзнание на по-голяма висота. Често си задавам въпроса: Как ли бихме изживели този бурен период, ако не бяхме в школата? Мнозина от нас може би щяха да се втурнат във вихъра на това, което се случваше, обхванати от някаква груба емоционална вълна, която изобщо увлича хората, а дори и народите. Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране. Архитект на душите ни беше мъдростта на Учителя, често загатната с кратки на вид, бегли бележки, а те разкриваха неизразимия с думи и скрит от погледа ни свят на причините, където всяко нещо е резултат и плод на нещо друго - вече невъзвратимо и влязло в неотменния конвейер на закона за причини и последици.

Някои от тези, които съвсем повърхностно наблюдаваха живота на Братството, а и самите ученици не осъзнаваха точно какво представлява една окултна школа. Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си. Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на метеорологическото време за даден период.

Съществуват в живота и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен. Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота. Нима без нищо лицето на онази част от планетата влиза във възходяща фаза? Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека?

Така и силите на школата държаха учениците в благодатното въздействие на силовото поле, което успокояваше емоционалните бури дори при някои раздрусващи събития. Не че те не се изживяваха с голяма амплитуда, не че създаваха индиферентност, но предпазваха от увлечения и психологически ерупции. Учителевата мъдрост осветляваше като прожектор причините на всичко, което ставаше наоколо.

Окултната школа! Не зная колко хора могат да изживеят това, което изживяват тези, които имат щастието да се нарекат ученици на един пратеник на небето. Това е дар, а едновременно и съдба.

Така в тази атмосфера се изживя всичко от двадесетте и две години до деня, когато настъпи зимата на 1944 г.

Тази година декември беше снежен и студен. Изтичаха последните му дни, а заедно с тях изтичаше времето, определено за съществуването на школата. Учителят не се явяваше на беседи и на Изгрева се говореше, че той боледува. Това съобщение прозвуча страшно и дори невероятно, тъй като ние бяхме свикнали да виждаме Учителя като лечител на страдащите, а не болен.

Никой не знаеше какво беше неговото страдание. В тежките часове, когато трябваше да напусне тази земя и тази плът, той на няколко пъти тихичко прошепвал: „Свърши се една малка работа.“

Учениците разбраха, че той няма вече какво да прави на тази земя, облечен в плът.

На 27 декември 1944 г. от гърдите му се изтръгна последната въздишка, а на 28 - на другия ден, той лежеше в салона заспал в своето последно ложе, прегърнал Библията в ръка. Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха.

Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас.

Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина.

*

На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева.

Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък.

Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис:

„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...