Разговори с Учителя. Разговор първи

[daaah]

Разговори с Учителя

Разговор първи

Денят беше един от онези пролетни дни, през които човек е в непрестанно радостно вълнение. То идва отвсякъде, а вероятно най-много от красотата на буйно разцъфналите дървета, когато още не е паднало нито едно листенце от ароматните им цветове. Небето беше много дълбоко и неговата чиста кобалтова синева разсейваше противоречията на вечно лутащия се в неразрешимите задачи човешки ум.

Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели.

Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос:

Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност?

Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува.

Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание?

Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори.

Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното.

Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца.

Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение.

Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота.

Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални.

Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа.

Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни.

Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток. Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на душата и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа.

Настъпи за известно време непродължително мълчание. Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше. Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха.

Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека.

Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи. Посветените в процесите, които стават в отвъд материалния свят, знаят, че едно нарушение на хармонията в силовото поле, което обвива тялото на човека, винаги се придружава от едно нарушение във функциите на организма. Направо казано, физиологическите процеси са в пряка зависимост от промените, предизвикани в онова поле - аура, което е средище на силите, наречени биотокове.

Посветените в тайната наука знаят, че това поле, което макар и неточно можем да сравним с електромагнитното поле около проводник, по който тече ток и в което е потопено физическото тяло, излиза с няколко сантиметра или понякога с дециметри извън контурите на физическото тяло. За очи, които виждат, то представлява планшетка или екран, върху който се регулират всички функции на организма.

Ученикът: Толкова ли е голяма чувствителността на невидимото поле?

Учителят: За чувствителността не само на невидимото, но и на човешкия организъм и на някои хора ще дам пример с хомеопатията. Хомеопатията е един от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение.

Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят.

Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот.

Ученикът: Колко е интересно и важно това!

Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви.

Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини.

Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот.

Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие?

Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество. Оня, който се поддава на внушение, може да срещне някого, който има по-голяма внушаваща способност и от когото може да възприеме идеи, които пречат на правилния развой. Най-малко, те ще забавят развитието му. Поради тази причина светлите същества имат задача да превърнат внушенията във вдъхновение.

Новите хора, особено учениците трябва да преминат от внушението към вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То не идва от човека, а от един висок свят. Ако на внушението може да се въздействува с друго внушение, на вдъхновението не може да се въздействува. То е нещо постоянно. Затова и хората на внушението са непостоянни, а вдъхновените са постоянни и стабилни.

Вдъхновените люде научават всичко без усилие, а ония, които не се вдъхновяват, трябва да употребят голямо усилие, за да научат нещо. При вдъхновените всичко става лесно и естествено и човек е в хармония и със себе си и с околната среда.

Ученикът: Когато слушам това, което ми разказвате, все повече се убеждавам, че развитието е бавен и труден процес. С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води към съвършенството! И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик.

Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика. Право е и това, че трябва да се надвиват отрицателните черти и привички, но тези, които ръководят развитието, знаят, че недъзите на хората са най-добрите условия да се прояви силата на човека. Тяхното преодоляване е истинската и съществената работа на земята.

От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот. Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото. Вие нали знаете колко пакост може да направи една неканализирана река? Тя опустошава посеви, разтуря къщи, причинява ред нещастия. Същата вода обаче, пусната в улея на воденицата или в генератора на електрическа централа, ще свърши голяма и при това полезна работа.

Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи. Не е лесно, но е много съществено. Духовният свят високо оценява усилията на такъв, който се е заел с тях. Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален. Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му. В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до победа.

Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба?

Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му.

Ако за пример някой приятел ви помоли да направите нещо за него, вие веднага съпоставете молбата му с вашата основна Божествена мисъл. Ако това, което се изисква от вас, не е в унисон с Божественото у вас, тогава отклонете тази мисъл по възможност най-безболезнено и мъдро. Но ако това, което ви моли да направите, е в съгласие с основната Божествена мярка, тогава направете това, което се изисква от вас.