Jump to content

Разговори с Учителя. Разговор трети


Recommended Posts

Разговор трети

Разговорите между Учителя и неговите ученици се превърнаха в прекрасна традиция, която учениците поддържаха с голямо желание. И този ден беше един от онези хубави пролетни дни, които се заредиха през тази година и в които трептеше радост, излъчвана от всяко цветче на цъфналата ябълка, от всяко облаче по синия купол на небето и от зънкането на пробудените за работа пчели.

Този път разговорът се поде от Учителя, който още с идването си показа, че носи една мисъл, която бе приготвил като хляб за гладните деца. Като седна на определеното си място, той заговори.

Учителят: В живота на човека неминуемо идват както положителни, така и отрицателни състояния. Всичко това става, за да се изработи у него ценното качество търпение. Всеки трябва да научи изкуството да търпи, докато едно отрицателно състояние у него се смени с положително. Това става по един незабележим естествен начин. Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят. Как ще постъпи един обикновен човек е друг въпрос, но ученикът в такива случаи трябва да каже: Днес аз страдам и скърбя, унижен съм, но това показва, че съм дежурен. Поставен съм на пост да повдигна с рамото си малко от мъката на човешкия род. Утре може да ме сменят и друг ще дойде на моето място. Само който може така да рече и така да постъпи, е ученик.

Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елексир на душата, се постига трудно, защото то изисква както воля, така и жертва.

Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможността на човека да опознае не само природата, но и човешката душа. С други думи каква част от Великото знание за Бога, природата и човека би могла да стане достояние на човешкия разум?

Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обикновен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума. Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки.

Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за душата и безсмъртието й, са съвсем повърхностни. Те дори не са никакви знания, а повечето догадки.

В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване?

Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излизате да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти. Тези факти са променили само външния облик на съвременната наука, но не са променили човека. Знание е това, което получаваме от непосредственото съприкосновение с истините в живота и сме възприели благотворното им влияние, като се освобождаваме от неблагоприятното влияние на редицата заблуждения, които съществуват в нас и вън от нас.

Какво обаче се наблюдава в живота? Младите хора остаряват преждевременно, защото у тях се заражда желание да растат бързо. Те бързат да вземат участие в политическия живот, да станат избиратели, после депутати, а най-после министри. А други млади, които са тръгнали в духовния път, бързат да блеснат с някаква ученост и си внушават, че са съвършени. Това последното крие голяма опасност, тъй като недостатъчно укрепналия в своите добродетели млад човек се изявява като наставник и учител. Него скоро ще го обхване голямо разочарование, защото още немощен се натоварва с тежка задача.

Ето в какво се състои липсата на вътрешната чистота, за която споменах.

Помислете си как човек, който има мозък с тегло само един и половина килограма, иска да знае всичко? При това в този мозък не са разработени всички потенциални възможности. Може ли такъв мисловен апарат да обхване вселената? А знаете ли каква е мисловната възможност на едно същество от ангелската йерархия? По своето качество, изразено във възможности за възприемане и висока ритмичност и дълбочина, тази възможност е толкова голяма, колкото мисловната мощ на мозъците на човечеството от цялата планета. Какво ще бъде положението на такъв един самонадеян ученик, ако се сравни с такова същество?

Не се обезсърчавайте от тези думи, но не губете мярка за това, което е изобщо човекът на земята.

Ученикът: Като е така, ще си позволя да Ви запитам, Учителю, кое е най-ценното у човека? Ние знаем, че всеки човек има ум, чувства и воля. Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях?

Учителят: Направо отговарям - душата?

Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста! Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста.

Някога човек постъпва разумно, някога неразумно. Това обаче не се отнася до душата му.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...