ДАВАНЕ СВОБОДА НА ДРУГИТЕ

[mkitanov]

ДАВАНЕ СВОБОДА НА ДРУГИТЕ

Това е учението на Христа, което проповядвам - да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода - и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна. Свобода навсякъде! 4-96.

Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж към любовта, към знанието и към свободата. 70-108.

Лошо е това у хората, че всеки иска свобода само за себе си. 5-7.

Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближния си. Имате ли тази свобода, вие ще бъдете силни да понасяте мислите и чувствата на окръжаващите. 60-256.

Съвременните хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си. Той не позволява да се месят в работите му, но сам се меси в чуждите работи. Като види, че някой не постъпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вместо да изправи погрешките му, той повече го обърква. 606-256.

Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания и убеждения. Оставете го свободен: той сам да насади градината си както разбира. 24-173.

Ти си свободен да проявиш любовта си според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш обичат ли те или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите да мислят както той мисли и те нямат право да искат да мисли, както те мислят. 70-242.

Имате свобода за себе си - дайте свобода и на другите! 4-91.

Остави Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както той знае. Това значи свобода. 141-94.

Да обичаш човека, да му дадеш всичко, каквото ти имащ да му дадеш всички права, без да го ограничаващ да го оставиш да живее свободно, дето и ти живееш. Ако ти се ползуваш от свобода, а него ограничаващ вършиш престъпление. Бог ни обича, затова ни е създал по свой образ и подобие. Той ни е дал свобода да мислим и да действаме като Него. Когато грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни оставя свободни. Ние грешим, без да съзнаваме, че злоупотребяваме със свободата, която ни е дал. Така ние причиняваме страдание и на Бога. 70-101.

Когато човек даде свобода на хората, той ликвидира със своята карма. 71-98.

В момента, когато момъкът или момата почувствуват, че им се отнема свободата, Любовта изчезва. Божественият закон гласи: „Човек може да те обича, докато му даваш свобода.” Отнемеш ли му свободата, ти престъпваш закона. 70-11.

Човек, който не почита хората, не е свободен. Човек, който не люби хората, не е свободен. Човек, който не може да прави добро, не е свободен. Човек, който не използва разумно условията, не е свободен. 70-48.

Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят Истината. Защо? Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята и на животните? 145-23.