Jump to content

Два нови куплета на солото на "Слънчеви лъчи"


Recommended Posts

Два нови куплета на солото на "Слънчеви лъчи"

15.08.1944 година — село Светляево.

Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа след обяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах:

— Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, ѝ повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Строго ѝ забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните ѝ мисли. Освен това и татко остана без работа...

— Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов?

— Да, Учителю.

— Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов.

— Аз се успокоих, Учителю!

След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави.

— Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: "Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи."

Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време. Сега Първия ден от "Битието", трябва да го прегледаш на пианото!

— Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох.

— Ти ще внимаваш, да не измените нищо от наученото!

— Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята.

Учителят се усмихна и каза:

— Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа.

— Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици?

— Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език!

— Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български.

— Ти ще пееш и в странство!

Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза:

— То си е тяхна робата!

След малко мълчание, продължи:

— В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения.

Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце.

— Учителю — казах аз, — в операта "Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението).

— Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите?

Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза:

— В Паневритмията, в "Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой концерт.

— Учителю, неправилно е дето се пее тона "Сол" със сричката "Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изразява кулминационната точка на една музикална фраза.

Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — "Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови.

— Това място от песента ти ще го поправиш! Това соло трябва да има най-малко три куплета.

След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах:

— Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо "Сол", горе "Си"?

Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета:

%D0%A0%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B0%2064.png?height=320&width=400

Аз казах с вдъхновение:

— Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина.

Учителят започна да говори за операта:

— Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората.

Аз му разправих следната си опитност:

— Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене.

— Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината. Ти в птиченцата обичай само Божественото. Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие, има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието от вътре се увеличава. На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие.

— Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: "на добрата... ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са "четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората

— Сега какво ще пишеш? След този урок?

— Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов.

— Е, какво му писа?

"Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света!"

— Хубаво!

Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях "Песента на ангелите". Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до думите "Ето песента на ангелите, които сега пеят", спрях и казах:

— Учителю, дотук е написана песента.

Той ми каза:

— Пей!

И с неговите думи аз запях:

"Слава, слава на нашия велик творец."

— Пей! — каза Учителят.

Продължих: "Слава, слава на нашия Баща."

Последната вариация изпях много високо.

— Тъй — каза Учителят, — ангелите пеят високо, нагоре. В техните тонове няма еротика.

Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е завърнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата ѝ петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах ѝ, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето ѝ. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите ѝ:

— Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разговаряха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра!

На вечерята казала всичко това на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...