Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

[Светулка]

Влад Пашов

2. Космичният и земният човек

1. Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. Ако Христос каза, че е Бог, то е, защото Бог се изявява и в човешка форма. Значи човешката форма има известна мисия и крие известна роля в света. И действително целият космос е създаден по образа на човека. Всички истински учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото.

Целият космос се представя във формата на човек. Следователно, всяка една част от човешкото тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известна звезда от Млечния път или от кое и да е съзвездие или система могат да се разговарят със земния човек където и да се намира той. Те имат станции в човешкия мозък. Ако човек разбира езика им, всеки ден ще може да чува по една новина от Слънцето, Юпитер или друга звезда”.

2. „Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”.

3. „Под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Човек само по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Ала със създаването на човека се явяват и страданията в космоса. Велико нещо е човекът. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите колко велик е той”. Учителят

С поставянето на въпроса за космичния и земния човек ние се докосваме до една от най- дълбоките тайни на Битието - тайната за първичната Божествена форма, с която Бог се изявява в света. Докосваме се до тайната за произхода на човека и неговата същина. Загатвайки за тази тайна, Учителят казва: „Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите, колко велик е той”.

Учителят казва още: „Бог се изявява във формата на човек, затова и Христос се нарича Бог, Защото Христос е първият образ, първата форма, в която Бог се изявява и става познат на света. Вън от Христа ние не може да имаме никаква идея и представа за Бога”. Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората.

Това ни навежда на мисълта, че за да познаем нещата, те трябва да имат форма. И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност. Целият космос, казва Учителят, се представя във формата на човек. И още: Космос е създаден по образа на човека. И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”.

Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса.

Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек.

Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек.

Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена:

1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите. Те образуват главата на космичния човек, затова в староеврейската кабала са наречени Духове на Божия венец. Те управляват главата в земния човек.

2. Херувими - Братя на хармония и мъдростта. Те представят гърдите на космичния човек, затова и в земния човек управляват гърдите и белите дробове. Затова, като диша човек, чрез белите си дробове се свързва с херувимите. Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила. Защото мъдростта се придобива чрез дишане”.

3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум.

4. Господства или Братя на интелигентността и радостта. Те са представители на колективната интелигентност, която се проявява в природата. Те са границата между света на принципите, който се представя от трите горни йерархии и светът на силите и законите, които действуват в космоса. Те представят диафрагмата на космичния човек, затова и в земния човек те управляват диафрагмата и слънчевия възел.

5. Сили или Братя на движението и растенето. Те управляват движението и растенето. Те ръководят всички сили в природата и дават подтик на всяко движение и растене. Те работят в стомаха на космичния човек, затова и в земния човек управляват стомаха и жлъчката. Те са същества на благородството, затова когато човек се нахрани, става пo-добър, по-разположен, по- благороден и готов на жертви.

6. Власти или духове на формата - Братя на външните форми и изкуствата. Те дават плът и кръв на всяка идея от висшите светове, като я обличат във форма. В космичния човек те представят черния дроб и жлъчката. А знаем от Учителя, че българите представят черния дроб на общочовешкия организъм, който е една от формите на проява на космичния човек. Следователно можем да кажем, че властите се явяват като духове ръководители на българите. И когато се разстрои черният дроб на човека, това показва, че между Божествените власти на човека има някаква дисхармония. Жълтеницата се лекува чрез възстановяване на хармонията между Божествените власти и човека. Те са наречени още същества на доброто. И когато се развали черният дроб и жлъчката на човека, това показва, че човек е нарушил законите на доброто. За да се намали жлъчността на човека, трябва да се увеличи доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, доброто и любовта се увеличават и човек влиза в хармония с Божествените власти.

7. Началства или духове на времето - Братя на времето, състоянието и такта. Те представят далака на космичния човек. Чрез далака човек е свързан с началствата, наречени още Божествена правда или победа в света. Увеличението е разстройството на далака, показва, че правдата е нарушена и че човек е в дисхармония с началствата.

8. Архангели - Братя на огъня и топлината. В космичния човек са свързани с бъбреците, затова и в земния човек управляват бъбреците. Те са наречени още същества на Божията слава. И който не слави Бога и не се въодушевява от великото в природата, не може да е във връзка с арахангелите и ще страда от разстройство на бъбреците.

9. Ангели или духове на живота. Те са носители на живота и растителността, те приготовляват живота, който се проявява на физическия свят. Понеже те са свързани с раждането, всеки човек, за да бъде във връзка с ангелите, трябва да ражда. Който не може да роди една светла мисъл и едно благородно желание, не може да е във връзка с ангелите, прекъсва връзката си с ангелите, носителите на живота и неговият живот се намалява.

Всички тези възвишени същества, взети вкупом, представят великият космичен човек Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае как, кога и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който се поставя пред погледа на великите посветени във формата на човек, когото наричаме великият космичен човек, който включва в себе си всички слънчеви системи, които съществуват в безграничната вселена. Учителят, продължавайки по-нататьк, казва:

„Според нас има три вида слънчеви системи, които респективно образуват трите тела на космичния човек. Първите, които са от най-груба материя, образуват материалния, физическия свят. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И небето, за което се говори в свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Но небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части.

Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа.

Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието. Но формата на земния човек е изродена в процеса на инволюцията и далеч от идеалната Божествена форма, но сега в процеса на еволюцията човек трябва да постигне постепенно красотата и съвършенството на Божествената форма.

Всички форми, които съществуват в света, са произлезли от човешката форма, а не човешката форма е произлязла от несъвършените форми.

Голяма мистерия се крие в човешката форма. Но тази мистерия се разкрива само на посветените, както и много от тайните на Битието, а на нас обикновените хора само се загатва за тези мистерии. Но и това, което ни се разкрива от тези мистерии е все пак много.

Древният израилски пророк и посветен казва: Чудно е, страшно е създаден човек. Той е бил проникнал в мистерията на човешката форма, за да може да каже това. И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието. И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала.

Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма.

Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло.

Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала. Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей. Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло. И така са всички органи и системи. По такъв начин Космосът, космичният човек се отразява в земния човек. В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен.

Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири форми представят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек.

Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл казваме, че човек може да се разговаря с целия космос.

Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята. Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от различна степен на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал. Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена.

Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждат всички болезнени състояния на тялото.

Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло.

Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения.

От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло.

Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени.

Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз. И както дървото ражда периодически, така и от космичния човек периодически се раждат човешки същества и затова Учителят казва, че душите се различават именно по това, че са излезли от Бога в различни времена и при различни условия.

Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек. По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на

правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло. Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган.

Учителят казва още: мистиците виждат навсякъде Христа, първият Адам, когото кабалистите наричат Адам Кадмон — великият небесен човек. Той е великият брат на човечеството, първият образ на човека, първородният в света — началото на човешкия род, началото на човешката еволюция. Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.

Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1.

В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година. Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение. Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение. Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и вдишките на човека.

Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват.

Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа.

Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи.

Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.

Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек.

Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява.

Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е. ще се усъвършенства. Човешката форма има още много да се усъвършенства и този съвършен образ, към който се стреми човешкото развитие съществува вече в космичния човек и във възвишените космични същества, които са по- напреднали от земния човек, но все пак принадлежат към великата човешка раса, произлязла от космичния човек - първородния, първият образ, който се явил в света, по подобие, на който е създаден целия космос и земния човек.

Космичният човек има специален език, който земният човек трябва да научи, за да разбира какво му говори космичният човек и да не влиза в противоречие с него, за да не спъва своето развитие ида не пречи на общото космично развитие. По този въпрос Учителят казва: „Като се намериш пред големия, пред космичния човек, ще му говориш символично, на неговия език, за да те разбере. И първоначално, когато хората са били праведни, са говорили на един общ език, който е езикът на космичния човек, но впоследствие, когато се отклонили от правия път на развитието, създали различните човешки езици”.

В далечното предисторическо време хората са разбирали този език и са си служили с него. Тогава те са разбирали закона на съответствието, което свързва духовния и физическия свят. На този символичен език земните човеци са се разговаряли с небесните жители. Този период в развитието на човечеството Сведенборг нарича златен век. Учителят го нарича Епоха на Мъдростта, когато са живели предците на човечеството. Това е епохата на първата човешка раса, която в окултната наука се нарича Полярна раса. Тя се развива в етерния свят. Тогава хората са мислили аналогически - мисълта им е работила по пътя на съответствията. По-после, според Сведенборг идва друг период, когато хората не са мислили направо чрез съответствия, а само чрез познаване на съответствията. Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период. В железния период хората почнали да мислят аналитично, тяхната мисъл станала разпокъсана и хората не могат да намерят връзката между явленията и причините, които ги пораждат. За този език на космичния човек Учителят казва:

„В природата има един език - аз го наричам живият език на битието. Той е езикът на космичния човек. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр. не следват онези закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”.

Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Но и в космичния човек зодиакът образува общите му контури. От друга страна видяхме, че зад всяка звезда, зад всяко съзвездие, стоят група от възвишени същества, които от своя страна са израз на мисълта на Абсолютния Дух. Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци. Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене. В това отношение знаците на зодиака представят различни моменти, различни периоди в проявлението на мисълта на космичния човек. И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек.

Общият характер на мисълта в различните епохи в течение на развитието е била, както видяхме, различен. В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него.

В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма. Под знака Лъв се развива философското течение, наречено сенсуализъм. Под влиянието на знака Дева се развива така наречения феноменализъм. Под влиянието на знака Везни се развива реализмът. Под влиянието на знака Скорпион, който е много динамичен знак, се оформява едно течение на мисълта, известно под името динамизъм. Под влиянието на знака Стрелец се явява монадизмът, учението на монадите. Под влиянието на знака Козирог се развива спиритуализмът. Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм]. И под влиянието на знака Риби се развива психизмът.

Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци.

И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знак представлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие.

Ще завърша със следните мисли на Учителя:

1. Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.

2. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.

3. Светлината - това е творческият акт на Живата природа, на космичния човек. Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.