Jump to content
Hristo Vatev

Глава 10. ЗА ПРЕДИШНОТО НЕБЕ И НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ

Recommended Posts

Глава 10. ЗА ПРЕДИШНОТО НЕБЕ И НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ

65,1. В книгата „Откровение“ четем:

 

И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери. (Откровение 20:11).

 

И още:

 

И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. (Откровение 21:1).

Аз показах в първта глава на тази книга и след това в следващите, че новото небе и новата земя, а както и края на старото небе и старата земя, се отнасят не към видимото небе и земя, на която ние живеем, а към небесата на ангелите и тяхната църква.. Защото Словото в същността си е духовно, и следователно за това разглежда духовните неща, тоест небесните и на църквата, които са изразени в буквалния си смисъл в природните неща, защото природното е основа за духовното, и без такава основа Словото не би могло да бъде дело Божие, защото би било непълно. Природното, което се явява последно в Божествения порядък, завършва и предава вътрешното, което е духовно и небесено, съществуващо на неговата основа, подобно на къща върху фундамент.

 

65,2. Тъй като хората размишляват върху смисъла на Словото от природното, а не от духовното, то те възприемат, „небето и земята“ в тези и други пасажи като небето и земята в природния свят. Ето защо тях ги очаква край и смърт, а след това създаване на нови такива. За да се предотврати това безкрайно очакване в продължение на векове, бе разкрит духовния смисъл. Думите чрез които станали ясни много пасажи в Словото, които не могат да проникват в нашето разбиране, докато ние мислим за техния природен образ, тук също така включва „небето и земята „, които преминали.

 

66. Но преди да разкрия това, което се разбира под предишното небе и предишната земя, аз съм длъжен да ви известя, че предишното небе не означава небето, състоящо се от тези, които са станали ангели, във времената на създаването на света до настоящето, тъй като тези небеса са неизменни, и ще пребъдат във вечността. Всички които достигат небето се намитрт под защитата на Господ, и веднъж приети не могат да бъдат вече отделени от Господ. Но „предишното небе“ се отнася към небето, състоящо се от тези, които не се превръщали в ангели, защото повечето от тях не могли да станат ангели. Кои са те и какви са те, ще бъде описано в следващите страници. Това е небето, за което е казано, че „преминава“. То е наричано небе, защото тези, които били в него, живели по височините, образували общества по скали и планини, и се наслаждавали на удоволствия, подобни на природните, но не били духовни. Повечето хора, които идват от земята в духовния свят, смятат, че те са на небето, когато те се възнесат и се наслаждават на същите удоволствия на които са се наслаждавали в света. Именно затова е наречено небе, но „предишно небе, което преминава”.

 

67. Необходимо е да кажа, че така назованото”предишно небе”не се е образувало от тези които са живели преди Господнето пришествие в света, но от всички онези, които са живели след неговото идване в света От края на всяка църква (като е показано в 33-39 по-горе) произлиза последния съд и затова предното небе се разрушава, а новото се създава, или образува. От началото на църквата до нейния край се допускат всички които са живели външен морален живот, във външно благочестие и праведност, докато техните вътрешни мисли и намерения са били в рамките на гражданските и морални закони на обществото. Но в края на църквата се разкрива вътрешното(вътрешността) и затова настъпва съд над хората.. Ето затова последният съд над жителите на тази планета се случвал два пъти до сега, а сега трети път. (параграф 46 по-горе). Ето защо, небето и земята два пъти са преминавали до сега и било създадено ново небе и земя. (както е показано по-горе, 1-5). От това става ясно, че „ново небе и нова земя“, които се споменават при Пророците от Стария Завет, не са същите като „ново небе и нова земя“, споменати в „Откровение“. Първите били създадени от Господ, когато Той бил в света, а последните създадени от Него след това. В пророците от Стария Завет четем за тях, следното:

 

Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат. (Исая 65:17).

И другаде:

 

Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. (Исая 66:22).

Споменава се и в Данаил.

 

68. Тъй като сега разсъждаваме за предишното небе, което отминало, за което на никой нищо не е известно, искам да го опиша в съответния ред.

 

1) Хората, които съставляват предишното небе

 

2) Техните качества

 

3) Как то преминало

 

69,1. Хората, които образуват предишното небе. Предишното небе се образувало от тези над които се произнесъл Последният съд. Съд не е имало над тези които били в ада, над тези които били на небесата, над тези които били в духовния свят (за света на духовете може да се види в „Небе и Ад“, 421-520), и над хората, които били все още живи, но само над онези, които са създали един вид подобие на небето, главно в планините и на скалите. Именно тях Господ означил като кози, които той разположил от лявата страна

 

и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. (Mат.25: 32,33).

 

От това следва, че предишното небе се състои не само от християни, но също така и от мюсюлмани и езичници, които направили за себе си подобие на небеса в местата на които пребивавали.

 

69,2. За техните качества ще бъде казано с няколко думи. Те били от тези, които са живели в света във външната, а не във вътрешната святост, но били праведни и честни, както изискват гражданските и морални закони, а не Божиите, затова те били външни, или природни хора, а не вътрешни или духовни. Те включват онези, които са знаели ученията на църквата и са били в състояние да ги учат, макар че не живеели в съответствие с това, което са учили, и тези, които са били заети в различни служби и извършвали тези служби, макар и не заради самите служби. Именно те и други като тях по целия свят, живели след идването на Господа, са „предишното небе.“ Затова, това небе било подобно на земното и църквата на земята, която се състои от тези които вършат добро не заради това че е добро, а понеже се боят от законите и от загубата на репутацията си, славата и изгодата Вършещите добро поради тези причини се боят не от Бога, а от хората и нямат никаква съвест.

 

69,3. В прдишното небе, състоящо се от реформатори, по-голямата част се състояло от онези от тях, които вярвали в спасението само чрез вярата, а не в живота на вярата, която е милосърдие, и които се стремяли да бъдат широко признати от хората. Тъй като те били събрани, заедно, тяхното вътрешно било закрито, така че не било видно, но когато Последния Съд бил близък, то се отворило. След това се оказало, че вътрешно са усвоили всеки вид зло и лъжи, и че те са против Божественото, и в действителност се намират в ада. Така, всеки след смъртта си, веднага е заобиколен от себеподобни, добрите – подобните им на небесата, и злите –подобните от ада, но те не се присъединяват към тях, докато тяхното вътрешно не се открие(разкрие). В същото време, те могат да общуват с тези, които са като тях във външното си начало.

 

69,4. Но имайте предвид, че всички, които пребивавали във вътрешното добро, и така са били духовни, са отделени от тях, и са възнесени на небето. Всички, които са външни и чрез това вътрешно в злото, били отделени от тях и хвърлени в ада. Това произхожда от първите времена след идването на Господа, и до последните времена, когато настъпил съда. Само тези, които съставлявали предишното небе, били оставени да си съставят собствени общества, както е описано по-горе.

 

70,1. Съществуват много причини, поради които такива общества, или такива небеса, били допуснати. Основната причина е в това, че чрез външна святост, и външната честност и справедливост, те били свързани с простите добри хора в по-ниските небеса, и тези, които били все още в света на духовете и все още не били допуснати до небето. В духовния свят има комуникация и, следователно, свързване на всички със себеподобните им. Обикновените(простите) добри хора както в по-ниските небеса, така и в света на духовете, обръщат внимание главно на външното, дори и ако е зло във вътрешноста си. Ако следователно, те били разделени преди известно време, небето би страдало на най-ниското си ниво, обаче, най-ниското ниво е основата, върху която почива висшето небе.

 

70,2. Господ ни учи, в този пасаж, защо те били оставени до последните времена:

И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.. А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия;

врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; (Матей 13:27-30, 37-42).

 

„Свършекът на века“ са последните времена на църквата, „плевели“ са тези, които вътрешно пребивават в зло, „пшеница“ – тези, които вътрешно пребивават в добро, тяхното събиране и свързване в снопи за изгаряне, – е Последния Съд (1).

 

70,3. Подобно е значението и на притчата на Господа в същата глава относно събирането на риби от всички видове, добрите събирали в съдове, а лошите хвърлили вън, за това се отнася казаното:

Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните (Мат. 13:47-49).

 

 

Те се сравняват с риби, тъй като в духовения смисъл на Словото „риби“ означават тези, които пребивават в природното и външното, както добрите така и злите; за смисъла на „праведните“ ще се види в края на глава (2).

 

71. За качествата на хората от предишното небе, може да се изведе заключение от изложеното по-горе. Видно е следното: тези, които не станали духовни чрез признание на Божественото, водейки добър живот и с разположение към истината, но запазили външния вид на духовността на своето външно благочестие, разсъждавали за Божествените неща и искренност заради себе си или света, се устремявали към най-злобните действия, които са сродни с техните похоти(желания), веднага след като са оставени на своето собствено вътрешно(състояние). Нищо не ги спира, нито страх Божий, нито вяра, нито съвест. Ето защо жителите на миналото небе, веднага след като те били останали във вътрешната си природа , се оказали съединени с ада.

 

72. Как е преминало предишното небе, това вече беше описано, когато говорихме за Последния Съд над мюсюлманите и езичниците (50, 51), както над Римските католици (61-63), защото те също образували първото небе на местата на тяхното пребиваване. Остава да се каже нещо за Последния Съд над реформаторите, известни също като протестанти и евангелисти, и как преминало предишното небе, което се състояло от тях. Тъй като, както е споменато по-горе, съдът се провел само върху тези, които образували предишното небе. За да бъдат изпитани и въведени във вътрешното си състояние, те са отделени един от друг и са разделени в групи в зависимост от вида на тяхното зло и лъжи, и хвърлени в ада, съответстващ на тяхната любов. Техните адове били във всички посоки от центъра, с оглед на факта, че реформаторите били в центъра, Римскаите католици в кръг около тях, а мюсюлманите в кръг, около езичниците във най външния кръг (виж по-горе, 48). Които не били събрани в ада били изгонени в пустинята. Но някои от тях били изпратени в равнините в южните и северните части, за да се създадат общества, в които те могат да бъдат наставлявани и подготвени за небето. Само те били спасени. Но днес е невъзможно да се опише подробно, как всички тези събития са се случили, тъй като процеса е продължил дълго време и на последователни етапи. Оттогава било видяно и чуто много, заслужаващите внимание подробности в съответния ред ще бъдат представени в обяснението на „Откровение“

 

(I) „Групи“ в Словото означава разположението на истините и лъжите в човека и обединението на хора с тези истини и лъжи (AC 4686, 4687, 5339, 5530, 7408, 10 303). „Син Человеческий“ е Господ на Божествената истина (AC 1729, 1733, 2159, 2628, 2803, 2813, 3373, 3704, 7499, 8897, 9807). „Синове“ са любовта и истината от доброто (AC 489, 491, 533, 2623, 3373, 4257, 8649, 9807), така както „синовете на царството“ са пребиваващите в любовта на истината от доброто, и „синове на дявола“ са пребиваващите в любовта и лъжите на злото. Следователно, последните са наричани „плевели“, а първите „добри семена“, понеже „плевели“ означават лъжи, идващи от злото, а „добри семена” – истината, идваща от доброто. „Семето на полето“ е истината която човек има, която излиза от Господа (AC 1940, 3038, 3310, 3373, 10248, 10249). В обратния смисъл, „семена“ е лъжа от злото (AC 10249). „Семето на полето” е и храната за духа чрез Божествената истина от Словото, „сеят“ означава наставляват (AC 6158, 9272). „Краят на века“ са последните времена на църквата (AC 4535,10622).

(2) Риба в духовния смисъл на думата означава научното знание на природния или външен човек, и оттам и на природните или външни хора, както добри така и зли. (AC 40, 991). Животните от всеки вид съответстват на подобни качества човека (AC 45, 46, 246, 714, 716, 719, 2179, 2180, 3519, 9280, 10 609). В Словото “хората“ са наричани „праведни“, ако са им присъщи Господнята праведност и добродетели, а „нечестивци“, ако са им присъщи праведност и добродетели, изходящи от тях самите(AC 3686, 5069, 9263).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×