Jump to content

1933_11_05 Там ще бъде и слугата Ми


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Постижимото". Неделни беседи (1933–1934). Том I. Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Там ще бъде и слугата Ми

„И дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана – до 26-и стих.

„Духът Божи“

Ще взема само няколко думи от 26-и стих: „Там ще бъде и слугата Ми.“

За да бъдат нещата достъпни, те трябва да бъдат интересни. В природата съществува едно особено изкуство – на най-голямото усилие, на най-голямото затруднение. Природата е гледала да направи нещата интересни за всички живи същества. Тя няма предвид само една категория живи същества, но всички категории. Даже и природата среща голямо затруднение, когато представя нещата в тяхното голямо разнообразие. Никога в природата едно и също явление не се извършва по един и същи начин. Във всичките ѝ форми не можете да намерите две същества, които да си мязат. Всякога между един и друг човек ще има едно съществено различие. Между едно насекомо и друго [има] съществено различие. В природата съществува крайно разнообразие, две неща няма еднакви.

Сега ние различаваме човека като мъж и като жена, разделен в своите полюси. Светлина, която не може да се пречупи, поляризира се, образува полюси. Мъжът и жената представят две половини, два полюса. И тогава се задава въпросът: Какво може да стане с мъжа и с жената? Засега те са разделени на полюси, но за в бъдеще пак ще си дойдат на своето място. И в природата е така направено, че мъжът и жената живеят в едно тяло. Лявата страна е женска, тя господствува в лявото полушарие. В природата е така, че жената дава директивата, а мъжът изпълнява. Дясната ръка е на ума, а умът е на жената. Женският ум, женският полюс управлява света.

Сега, на какво се дължат грешките в света? Грешките се дължат на това, че мъжът се меси в работите на жената. Той не следва правилния ход на събитията, как тя ги нарежда. Под думата „жена“ аз не вземам формата на жената, но онзи, мекия принцип, слабия принцип и онзи, мощния, силния принцип. Думата „жена“ няма смисъл, но думата „дева“ или „девица“ или както на гръцки я наричат ангел, служител или същество на светлината, на чистотата. За да разгледам една истина, която съществува в природата, ние ще я разгледаме широко, а не от тясно убеждение, от тясно гледище. Всеки човек си има свои схващания. И той си има право за това. Но неговите схващания не са меродавни, те са частни схващания. Това, което жените разбират на Земята, то е тяхно частично схващане. Това, което мъжете схващат, то е тяхно частично схващане. Това, което управляващите, владиците, свещениците, философите разбират, и те са частични схващания. И те си имат право. Ако разгледаме поезията от преди 2000 години насам и сегашната поезия, ще видим, че те коренно се различават. Поетите преди 2000 години едно са възпявали, а сега друго пеят. Едно време певците едно са пели, сега друго пеят. Разправяше ми един наш приятел, който слушал един концерт по своето радио, което имал в дома си, разправяше своите впечатления. Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от пъкъла. Толкова страшно му се видяло! Нему се струвало, като че същества излизат от пъкъла, а онези, които слушат там, струва им се, че слизат от небето – и ръкопляскат. Това са две различни впечатления.

Та, сега да направя мисълта си малко по-ясна. Когато синът се връща тъй малко чакрък, пийнал, или когато мъжът се връща малко цъфнал, пил повече от обикновеното, това не ѝ се харесва, сърцето ѝ се стяга. Кръчмарят пък се радва, че младият момък бил юнак, могъл да изпие по три оки наведнъж. „Юнак е това момче, бре! Браво, юнак момче, не е някоя баба! Три кила вино изпива наведнъж!“ Казвам: И кръчмарят е прав, и майката е права. Да, юнак е този човек. Ако не беше юнак, нямаше да изпива по 3 кила вино. Майката съжалява, защото вижда какви ще бъдат последствията от това юначество. Синът ѝ ще почне да се връща с пукната глава. С това си юначество той ще почне да върши неща, които не са толкова разумни.

Та, и вие понякога разглеждате въпросите както кръчмарят ги разглежда. Това е в негов интерес, прав е той. Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда. Кой е по-прав от двамата? Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина си нещо, а кръчмарят нищо не е вложил. Единственото нещо, което сега кръчмарят внася в този герой, това е виното. Какво ще стане с него? Той ще стане чакрък-кефлия. Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо да превеждам тия думи, да правя филологически разбор.

Сега не е въпросът и за философия. Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии... но не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.

Мъчнотиите в сегашния живот се заключават в това, че ние се намираме между две противоположности. От една страна ние поддържаме живота, а от друга го отричаме. Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение. И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за да се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва да мислим? Я ни дай едно–две кила вино, да забравим всичко!“ Смъртта плаши човека. Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка да си хапнем!“ В единия и в другия случай за предпочитане е печената кокошка, отколкото едно кило вино. В печената кокошка все има нещо повече, отколкото във виното.

Сега аз вземам нещата в техния общ смисъл. Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право да се поддържа идеята, че месоядството трябва да съществува. Че, и между растенията има месоядни. По-голямата част от животните са месоядци, както и по-голямата част от хората са месоядци.

Питам: Кога хората са се научили да ядат месо? По-рано, в първичния живот, хората не са били месоядци. Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя си е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл. Било е време, когато на хората е било позволено да ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено да ядем ябълки и круши. Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече да ядем месо. И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората да ядат месо!“

Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. Сега има повече растения и по-голям брой разнообразни плодни дървета, отколкото сме имали в миналото. Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните. Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат. И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.

За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори. И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес. Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях. Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.

До времето на Христа се е проповядвало учението: „Око за око, зъб за зъб“, но Христос казва: „Да, в миналото учението „Око за око, зъб за зъб“ беше валидно, но сега Аз проповядвам да не се противите на злото. Ако ти ударят едната страна, дай и другата. Ако ти искат едната риза, а имаш две, дай едната. И ако искат да отидеш с тях един километър път, иди четири километра.“ Това е учение, точно противоположно на Моисеевото.

Питам: Ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва? Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората? Ако някой рече да приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го удари по едната страна, той няма да му даде и другата си страна, но ще го целуне. Ако една жена даде двете си страни на противника си да ги целуне, какво ще каже мъжът на това отгоре? Че ако това е морал, това ще бъде еднакво морално и за мъжа, и за жената. Кое е по-добре: мъжът да целуне една жена или както е било досега и в близкото минало даже, да извади от джоба си едно шишенце със сярна киселина или с азотна киселина и да напръска тази жена по лицето? Ако мъжът види, че жена му дава едната си страна на някой мъж да я целуне, той ще каже: „Как си позволяваш това нещо?!“ Ако пък жената си даде и двете страни на някой мъж да ги целуне, мъжът ще каже: „Колко си нахална! Как не те е срам даже и двете си страни да ги дадеш да ги целуват?“

Питам тогава: кое е позволено в света? Ние твърдим, че всички хора са чада Божии, че Бог е наш Баща. Други пък твърдят, че вярват в Христа, в този велик принцип, в този велик Учител. Казвам: В когото и да вярват хората, принципът е един и същ. И Буда е проповядвал за Единия Бог и сега който дойде, пак ще проповядва за Единия Бог. Питам: Ако наистина сте убедени, че имате един Баща, тогава защо е грешно от това гледище братя и сестри да се целуват? Нали са родени от един и същ Баща? На какво почива сегашният морал? Защо не е позволено мъже и жени да се целуват? Значи, всички хора още не са родени от Бога.

Един европейски (еврейски – В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга.) цар се оженил за една млада княгиня. Той имал сестра, която от 20 години била изгубена и нищо не се знаело за нея. Един ден, както се разхождал със своята млада жена, сестра му го вижда на пътя и го познава, но той не я познал. Тя се хвърлила върху него и го целунала. Вечерта, като се върнали дома си, жена му не иска нищо да му говори. Тя го запитала: „Как можеш да си позволяваш такива неща на пътя? Знаеш ли, че това нещо е срамно като за тебе човек?“ Той я гледа, чуди се, но нищо не ѝ казал. Макар че после той се сетил, че тази е неговата сестра, която от 20 години била изгубена за него. „Не разбирам каква е твоята любов“ – казала жена му. Случило се, че и младата царица имала изгубен брат, когото не виждала от много години и не знаела де е и какво прави. След 20 години той среща своята сестра, спира я на пътя, прегръща я и я целува. Царят вижда това и като се връща вечерта дома си, казва ѝ: „Да, разбирам сега, и ти си имала много любовници!“ Като дошли до обяснение, разбрали, че тя се целувала с брата си, който бил изгубен, той със сестра си, която също така е била изгубена. И тогава се примирили.

Казвам: Това е една дълбока философия. В това има морал. Като произнасям думата „морал“, тя звучи малко особено. Трябва да имаме живот, който да обяснява нещата с една велика вътрешна чистота. Защото оцапаният живот не е живот. Живот е само това, което е чисто. Живот е само това, което не се цапа. Това, което носи в себе си абсолютна чистота, това, което носи в себе си абсолютна светлина, то е живот. И всеки, който казва, че животът е тъмнина и нечистота, той има погрешни схващания.

Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Думата „слуга“ днес няма хубаво значение, тя ни плаши. Казват за някого: „Слуга е той.“ Когато казват за някого, че той е господар, разбират господин. Думата „слуга“ произлиза от думата „слагам“ нещо. И господарят слага, и слугата слага. В какво тогава господарят е господар? Когато господарят яде, не е ли той слуга? Когато господарят дъвче, не е ли и той слуга? Когато седнат на трапезата, и господарят, и слугата се хранят по един и същи начин.

Има нещо, което различава господаря от слугата в даден случай. Когато казваме „господар“, аз разбирам, че това, което той е направил, приел го е от Бога. Това, чистото, което господарят е приел от Бога, той трябва да го яде. Под думата „слуга“ пък разбирам това, което той е приел от господаря си, трябва да го яде, като него. Значи господарят приема нещата направо от Бога, а слугата ги приема от господаря си. Аз уподобявам господаря на Слънцето, а слугата на Месечината. Казвам: Ако господарят не свети като Слънцето, господар ли е той? Ако той има светлината на Луната, господар ли е той? Не е, той е слуга. За да бъдеш господар, ти непременно трябва да имаш светлината на Слънцето.

Това са нови определения за понятията „господар“ и „слуга“. Всеки има право да бъде господар. Кога? Когато може да произведе в себе си тази светлина. Всеки трябва да бъде едновременно и слуга, понеже има нощ. Като дойде нощта, Слънцето изчезва. Значи трябва да има и Месечина, една по-слаба светлина, за да дойде сънят, да се създаде едно почивателно състояние. При Слънцето не се спи, там трябва да работиш, а при Месечината можеш да си починеш, да се обновиш. Следователно слугуването е само временно състояние, когато човек добива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата винаги се уякчава. И това може да се докаже, че слугите са по-силни от господарите си. Не само във физическо, но и в умствено отношение слугите са по-силни от господарите си. Господарят дава само заповеди, а слугата извършва тия заповеди. И каквото слугата върши, всичко това минава на името на господаря.

Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Според мене за господар в дома минава бащата, а за слуга – домакинята. Не жената, но домакинята. В дома жената е гостенка, тя е постоянна само когато стане майка. Думата „жена“ е едно преходно състояние. Христос казва, че само в този свят ще има жени, а в бъдещия век нито се женят, нито за жена отиват. В този свят ще има жени. В бъдещия век нито ще се женят, нито за жени ще отиват. И щом няма да се женят, тогава няма да има нужда нито от жени, нито от мъже.

Вие трябва да вземете тези мисли не в буквален смисъл. Това значи, че служенето на жената в тази форма, в каквато я виждаме днес, ще престане; и служенето на мъжа в тази форма ще престане. Мъжът и жената ще минат в нови форми. Тогава те ще се кръстят в други имена. Жената ще стане дева, а мъжът – ангел. И тогава те ще разпределят своята деятелност. Мъжът ще носи светлината в света, а жената ще носи топлината. Мъжът ще носи живота в света, а жената ще носи знанието. При сегашното развитие дъщерите и синовете наследяват ума на майка си, а не ума на баща си. Майката предава ума, а бащата предава своя характер. Ако майката е умна, и синът ще бъде умен; ако майката не е умна, синът ще бъде осъден да носи лошите последствия на майчиния си ум. Това показва каква роля трябва да играе майката при сегашните условия за развитието на ума в децата.

Тъй щото, ако знаем това, ако искаме да развием своя ум, своя манталитет, ние трябва да дадем ход на мекия елемент в себе си, на девата, или с други думи, да дадем ход на човешката душа. Аз взимам душата и духа, които живеят заедно в човека, които наричам ангела и девата, които са бъдещите мъж и жена. Мъжът ще бъде духът, а жената – девата и двамата ще живеят заедно. Значи, за в бъдеще, мъжът – духът – ще носи светлината в себе си, а жената – душата, девата – ще носи топлината, които са необходими като условия за вечния живот, за безсмъртието. И наистина, каквото [и да е] растене в света не може да стане без топлина, без живот. Жената помага за развитието на живота. И никакво знание не може да се добие без светлина. Умът и сърцето пък ще бъдат слуги на жената и на мъжа.

Но сега най-първо вие трябва да дойдете до положение да се убедите, че имате душа, имате и дух, и душа. Оставяте този въпрос неразрешен. А пък от този въпрос именно зависи цялата съдба на човека. Докато ти мислиш, че си едно слабо, беззащитно същество, което няма кой да защищава и докато ти очакваш свободата си само от хората, питам: какъв дух и каква душа си? Като четете Стария и Новия Завет, ще срещнете там стихове, в които се казва, че да уповаваш и да разчиташ само на хората, това е най-голямата грешка, която човек може да направи в живота си. Или ако поставиш своето бъдеще в ръцете на хората, че в каквото те вярват, и ти да вярваш или каквото те правят, и ти да правиш, ти се намираш на един опасен път. И казвам: Така не се живее! – „Но хората така живеят сега.“ Та кои хора как живеят? Ние отиваме много далече. Природата определя: има два вида хора в света – едни живеят лош живот, други – добър живот. Лошият живот, обаче, е изключение, а добрият е правило. Засега ние сме турили изключението за правило, а правилото – за изключение. Казвам: Така живее светът, но за в бъдеще светът няма да живее както сега.

Та, казвам: Ние поставяме господаря и слугата като въпроси за разрешение. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. Той може да се научи. Защото слугата се намира в голямо затруднение. Ако той може да се научи как да слугува, той ще стане умен човек. В такова слугуване не се срещат големи мъчнотии. Има известен род мрави, които ходят да крадат от другите и по този начин стават зависими. Те са войнствени и ако им отнемете слугите, те ще дойдат да отнемат яйцата на тези мрави и по този начин ще ги направят слуги.

Казвам: Каквото и да е нашето положение, докато има кой да ни слугува, ние няма да придобием много нещо. Ако детето очаква постоянно на майка си тя да му слугува, какво ще прави то един ден, когато майка му умре? Ако майката не умира, добре ще бъде на детето, но ако умре, какво ще прави това дете? Та, при сегашното състояние на човешкото развитие ние трябва да определим в какво седи силата на слугата и да определим психологически добрата страна на слугуването. Природата, в която живеем, е най-добрата слугиня, заради което тя има голямо отвращение към господарите. Като чуе, че някой е господар, тя се нахохори насреща му като някоя мечка. Тя не може да търпи господарите. Но като чуе, че някой е слуга, мед ѝ капе на сърцето. Тогава тя казва: „Този е от моята категория.“ Обаче като чуе за господар, тя казва: „Аз имам един господар, повече не признавам.“ Този господар откъде дойде? Тя знае, че двама господари влизат в стълкновение и се чуди как да премахне единия от тях. Тя казва: „Щом двама господари се срещнат, непременно ще произлезе някакъв скандал.“ Кой прави скандалите? Господарите. Слугите се бият по заповед на господарите си. Когато двама заповядват вкъщи, слугите се бият помежду си. Когато домът се раздели, че и мъжът стане господар, и жената стане господар, тогава се явява спор между слугите, защото и двамата им заповядват.

Да оставим това външно стълкновение настрана, но някога човек дохожда до стълкновение със себе си, че съвършено се раздвои, започва да воюва със себе си. Кой воюва в човека? Един ти казва да направиш така, друг ти казва да направиш така, а ти казваш: „Няма да направя!“ После ще го направиш, след това казваш, че няма да го направиш и така се разделиш в себе си. Най-после казваш: „Не зная какво да правя.“ Какво става най-после в тази борба? Или стомахът му се разстройва, или главата го заболява, или дробовете му отслабват, или краката му не го държат, или ръцете му треперят и т.н. Вследствие на това вътрешно психическо стълкновение в човека се явяват ред болести.

Та, в сегашния век трябва да се образува едно общество, в което хората да се хармонизират, както тоновете в едно пиано или в някой инструмент си хармонизират. Ако не си хармонизират, викат специалисти, акордьори, които акордират пианото. По същия начин трябва да има едно общество, което да акордира хората. Като се разгласиш, ти ще намериш някой от това общество, който да те акордира, като му заплатиш за работата. Запример, в едно общество има хора, които могат да акордират мъжете и жените, когато не се споразумяват помежду си. Мъжът се плаши и жената се плаши, настръхнали им косите, не могат да се споразумеят. Тогава какво трябва да направят? Жената ще отиде при някоя своя другарка, която е много смела, разумна, добра жена и ще я накара да положи ръката си отстрани на главата ѝ. Няма да се мине половин час и тази жена ще утихне. И страхливият мъж ще намери свой другар – смел, добър, решителен мъж, и ще го накара да тури ръцете си отстрани на главата му. Той ще се насърчи и ще се нагласи. И мъжът и жената ще платят 500 лева за акордиране. Та, ако има кандидати от вас за акордиране, нека се обадят.

От тази публика, която ме слуша сега, за в бъдеще ще се образува една нова служба за акордиране на човечеството. Вече има покани за онези, които искат да си дадат кандидатурата за тази служба. Който е без служба, нека подаде заявление за тази служба. Ако е майстор да акордира, ще му се плаща по 500 лева за едно акордиране. Сега мъжът и жената се обезверяват, не вярват в нищо. Тогава те трябва да намерят други двама души, мъж и жена, акордьори, които да имат силно развита вяра. Тези акордьори ще сложат ръцете си горе на главата и след половин час вярата ще се възстанови. И тъй, 500 лева ще платиш да изгониш страха, 500 лева ще платиш за възстановяване на вярата. После ще дойдем до любов към Бога. Някой казва: „Студено е сърцето ми.“ Ще намериш един човек акордьор, който обича Бога. И той ще тури ръката си горе на главата и след половин час този човек ще изпита любов към Бога.

Тъй щото, ще се явят различни видове специалисти: по възстановяване на Божията любов, по възстановяване на Божията вяра, по смелостта и т.н. Освен това има начини, чрез които ленивите ученици могат да се заставят да учат. Това е наука, която може да се приложи. Има деца, у които може да се развие интелектът, умствените способности, любовта и т.н. По този начин много хора биха могли да се лекуват и то при най-малките разноски. Само да няма противодействуващи сили. Сега ако речеш да направиш нещо, всички ще ти кажат: „Това не е вярно, онова не е вярно.“ Трябва да се направят 100 опита и на 100 опита колко трябва да бъдат сполучливи? Ако на 100-те опита 99-те са сполучливи, верни, тогава имаме една положителна наука, само с едно изключение.

Та, в това отношение ние трябва да прилагаме. Когато си намерите приятел, винаги си намирайте такъв приятел, който да има контрасти с вас, който да има противоположни добродетели на вашите. Когато завързвате приятелство с някого, вие гледайте да е такъв, от който можете да придобиете нещо. Или когато влизате в едно общество, пак същият закон трябва да се спазва. Ако един музикант иска да се развива в музикално отношение, той трябва да дружи с даровити музиканти, но не с амбициозни музиканти. Който обича музиката, той вдъхва нещо в хората. Музиката не трябва да бъде за него професия, но нему е приятно да срещне някой друг музикант и е готов да му даде нещо. Даровитият музикант е всякога щедър, в него няма абсолютно никакво користолюбие.

Та, когато Христос казва на едно място: „Даром сте взели, даром давайте!“, Той подразбира онова Божествено дарувание, което е дадено на човека. Понеже всички хора са носители, проводници на Божественото дарувание. Когато човек има едно такова дарувание дадено, той не бива да го затвори в себе си, но да го направи достояние – не на всички, но само на онези, които могат да възприемат туй дарование. По този начин ние можем да си помагаме в света.

Сега един човек може да ти говори за Бога, без да има тази любов в себе си. Онзи, който има това чувство на любовта в себе си, като те срещне той, ти ще почувствуваш тази любов, без да ти говори за нея. Той ще ти говори за съвсем други работи, но ти ще почувствуваш, че в него живее Божествената любов и се проявява във всичките му постъпки. Той никога не говори за тази Любов. Срещаш друг, който ти говори за Божествената Любов, но ти не я чувствуваш. Казваш: „Какво нещо е Божествената любов?“ Божествената любов може да се чувствува само, но не и да се разправя. За Божествената любов апостол Павел е дал малки обяснения в 13-а глава, Първо послание към Коринтяните.

Та, казвам: Когато взимам думата „любов“, аз разбирам онази космическа сила в света, която може да тонира човешкия организъм. Любовта, даже и в своето ниско проявление, тя е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, за науката, за хубавите отношения, за всичко в света. Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света.

Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.

Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време!“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.

Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Кой слуга ще бъде при Христа? Онзи слуга, който търси този Божествен подтик. На другата страна е необходим мъжкият принцип, знанието. Знанието е необходимо да познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас. Като срещнете един човек, още по лицето му трябва да познаете дали той е за вас. Ти предполагаш, че той е добър човек. Това е много общо казано. Според мене добрият човек се отличава с известни специфични качества. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш един добър човек. Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в себе си. Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром. На него му е приятно, че те е срещнал. Той ще мине и замине покрай тебе, без да ти остави адреса си. И ако пък ти даде[ш] адреса си, той ще те посети. Той дава всичко даром.

Но сега съвременните хора искат да им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички да бъдат добри. Хубаво е това, но то засега е само едната страна. Това е положението на господаря. Всеки господар изисква слугата му по отношение на него да бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно да изпълнява заповедите му – каквото каже, да стане. Да, каквото каже господарят-слънце, да стане. Разбира, но каквото каже господарят-слънце да стане, не става. Какво може да направи един глупав човек? Каквото правя аз, той го разваля.

Вие трябва да бъдете много умни, да постъпите като онзи чакръкчия във Варненско. На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да ѝ намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой. За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?“ Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най-после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв ат кон? – „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия. И наистина този кон гладувал и жадувал цели 3 деня. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният започнал да дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил. С разширяването си той се наместил.

Според сведенията за този случай, казва се, че пашата подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?“ – „Наследил съм го.“ След това, за да покаже на пашата, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на пашата да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна. Слугата донесъл стомната, турил я в един чувал. Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната във водата и я удряй с всичка сила в земята.“ Слугата направил както му било заповядано. Стомната станала на безброй парчета. И в това положение той започнал отвън на чувала да пипа с ръцете си счупените части на стомната и да ги намества една до друга, всяко на своето място и възстановил цялата стомна. Тогава пашата го хваща и му казва: „Ти си изпратен от Бога, голям майстор си!“

Та, и вие трябва да поставите вашата ханъмка на кон и да я изцерите, без да я пипнете. Счупената стомна в природата трябва да я наместите така, но за това изкуство трябва да имате. Другояче работата не върви. Сега аз ни най-малко не искам с това да обезценя вашите вярвания. Вярванията, които имате сега, са на мястото си, те са добри, но понеже животът е прогресирал, вашите минали вярвания не са за сега, не са за този живот. Че вчера сте яли, това е друг въпрос, но и днес трябва да ядете. Вчерашната храна е била хубава, но днес нова трябва да ядете. Какво е писано преди 2000 години, то е друг въпрос, но днес трябва да имате такива вярвания, които да ни по[д]игнат в тази истина, която да ни освободи от сегашните терзания. Сегашните хора се терзаят, не могат да спят вечер, но трябва да взимат наркотически средства и така да заспиват.

Един българин, наш познат, разправяше една от своите опитности из семейния си живот. Той често се поскарвал с жена си. Една вечер се скарал с жена си и не могъл да заспи. Тогава той се отделил в своята стая и си легнал. Не могъл лесно да заспи, трябвало малко да се успокои. Това се случило в Свищов. Като си лягал, той имал обичай като помисли нещо лошо за жена си, да си глътне няколко глътки вода, да не се смущава. И тази вечер по обичай турил на масата, близо до леглото си, едно шише с вода – да пие от време на време по няколко глътки. Като заспал, в съня си видял една крава около леглото си. За да се брани от нея, той я ритнал с единия си крак и си казал: „Така ти трябва!“ Той чул, че нещо се сгромолясало, но в съня си помислил, че кравата паднала на земята и се обърнала с краката си нагоре. Като станал сутринта, какво да види? Масата се обърнала с краката нагоре, шишето паднало на земята, счупило се и водата от него се изляла навън.

Та, и вие много често насън виждате, че кравата се върти около леглото ви, бутнете я с крака си, но вместо нея, масата се обръща с краката нагоре, гарафата с вода пада на земята, но по този начин нищо не се постига. Това не е изяснение на нещата. Това е фиктивната страна на нещата. Ние търсим причината за нашето нещастие там, дето не е. Коя е тази крава? Това са неговите разюздани мисли и постъпки спрямо неговата жена. Те се въртят около него и му казват: „Ако ти не уредиш въпроса с жена си, тази крава може да те стъпче.“ – „Тъй ли? Аз ще я ритна.“ Рита я, но въпросът с това не се разрешава. Въпросът се разрешава само тогава, когато обичаш другите хора. Да обичаш другите хора, аз разбирам да ги обичаш така и толкова, колкото искаш и тебе да обичат. Обичай и другите както себе си.

Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Дето е господарят, там ще бъде и слугата. Това положение подразбира едно хармоническо състояние. Че, кой не би желал да бъде при този, когото той обича? Или кой не би желал при него да бъде този, когото той обича? Трудно ли е да бъде при вас този, когото вие обичате и да му слугувате? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Който няма любов, той се чуди как майката издържа на всички прищевки и желания на детето. Майката, която има любов към детето си, в тази малка форма тя вижда душа, която след време ще се прояви. В дадения случай душата на майката и душата на това дете живеят заедно. Затова майката е силна. Ако онзи, когото вие обичате, не може да живее във вас, т.е. неговата душа и вашата душа да живеят заедно, вие не можете да бъдете силни. Ако душата на Христа не живее заедно с вашата душа, как ще бъдете силни? Ако вие не можете да бъдете там, дето е Той, какъв слуга ще Му бъдете? Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъдете и вие.“

Ние казваме, че не вярваме в щастието. Това значи: нито крачка можем да направим, ако не сме с Христа. Сега, Христос е там, дето има любов. Дали е в църквата, дали в някой частен дом, дали в някое училище, безразлично, но там, дето има любов между двама души, там е и Христос. Казано е: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“

Та, сега ние не трябва да туряме в ума си мисълта, че Любовта може да се прояви само в изключителни положения. Не. Любовта може да се прояви навсякъде. И ние виждаме, че тя се проявява навсякъде в природата. И виждаме, че там, дето не очакваме нейното проявление, там се проявява тя. Любовта не се срамува да се прояви, дето и да е. Тя не се срамува от грешните хора, нито ги презира. Като минава покрай някой грешник, тя го потупва по рамото и му казва: „Няма нищо, ще се оправят твоите работи, това е временно положение.“ Срещне някой невежа, тя му казва: „Не бой се, ще се подигне твоят ум.“ Срещне някой сиромах, казва ѝ той: „Закъсах!“ Любовта му казва: „Не бой се, ти богат ще станеш!“ Срещне някой богат, недоволен от своето богатство, тя му казва: „Бъди доволен. Засега толкова, още ще ти се даде.“ Срещне учения, казва му: „Давай от своето знание.“

Сега ние казваме: трябва да бъдем достойни за любовта. Че, ако ти си достоен, това е твоята заплата. Бог, като ме види, че аз съм достоен за тази любов, трябва ли да ми плаща? Бог всякога люби това, което е излязло от Него. Веднъж съм излязъл от Бога, Той не може да не ме обича. И аз не мога да не обичам Бога, от Когото съм излезнал. За мене не е въпрос дали трябва да вярвам в Бога или не. Аз съм излязъл от Бога и Го обичам. И Той ме обича, понеже ме е изпратил на Земята да уча. Да не обичам Бога, това е несъвместимо. Сегашните хора се съмняват и казват: „Кой знае дали съм излязъл от Бога или не?“ Че, отде си излязъл тогава?

Казвате: „Едно време, когато Христос дойде на Земята, така беше.“ Добре, така е било едно време, но какво е новото становище, какво е новото верую? Едно време Христос е казал: „Който не се отрече от себе си, не може да Ме последва.“ Какво ще каже днес, като дойде между хората? Мислите ли, че ако Христос дойде днес между хората, пак ще им каже, че „Който не се отрече от себе си, който [не] ненавиди майка си и баща си заради Мене, не може да бъде Мой ученик?“ Какво ще каже Христос на днешното човечество? Аз бих ви оставил сами да си развиете тази тема. Напредналите от вас, които вече 2000 години сте учили и сте разрешили този въпрос, какво ще кажете, ако Христос ви запита какво трябва да правите, за да бъдете Негови ученици? Колко пъти трябва да се отрича човек? Преди 2000 години вие се отрекохте от себе си, отрекохте се от баща си и от майка си, какво ви трябва да се отричате? И от какво трябва да се отричате? Днес всички вие сте от отречените. Какво ще ви проповядва тогава Христос? Ако дойде един лекар при вас, който ви е лекувал преди 20 години, какво ще ви проповядва днес, когато сте вече съвършено здрав? Преди 20 години той ви е давал горчиви хапове, правил ви е инжекции, но сега ще ви проповядва за хигиената на живота, за въздуха, за водата, за светлината, за храната.

Тъй щото, ако днес дойде Христос, ще каже, че трябва да се обичате. Да, но трябва да направите една програма как трябва да се обичате. Няма по-мъчна наука в света от тази да се научите как да се обичате. Лесно е да се обичате, но специфично да знаете как да предадете, да изявите своята любов към хората, към всеки едного отделно. Някой път можете да уплашите човека с любовта си. Един казва: „Имам един познат, който така ме стисна от любов, че ми изкълчи ръката. Не ми трябва неговата любов.“ Оплаква се човекът. Друг ми казваше: „Оставете се, не искам хората да ме целуват.“ – „Защо?“ – „Остави се, като ме целуна, че половин час ми държа устата си до моите, изсмука ме.“ Казвам: Може би този човек пет минути да го е целувал, но нему се е сторило половин час, така много се е изтощил от тази целувка. Кога можете да целувате човека? Да ви кажа един пример. Когато срещнете един човек, който си е изкълчил крака и умира от болки, вие можете да се приближите да него и да го целунете и от тази целувка болката му трябва да утихне. Тази целувка е на място, защото, като целувате човека, вие му предавате нещо. Някой човек се оплаква от болки в корема. Целуни го, но ако целувката ти е чиста, болките на човека моментално ще утихнат. А тъй, някого нито корем го боли, нито кракът му е изкълчен и вие ще отидете да го целувате. При това положение коремът ще го заболи, без да го е болял. Тази целувка не е на мястото си.

И тъй, това е практическо положение. Иначе на теория лесно се развива християнството, лесно се проповядва символът на вярата, но това са теории. Хубави са тия теории. Хубави са тия неща, аз нямам нищо против тях, но всички религиозни теории са приятни на времето си и полезни са на времето си, но сега отчасти само са полезни. Всички трябва да схванем настоящето, в което живеем. Важно е настоящето. Казвате: „Едно време как са живели хората.“ Да, едно време е било много добре, но това, което е било едно време, сега вече е минало. Понеже Бог днес създава всичко ново, казвам, че и любовта сега е влязла в света в съвършено нова форма. И в това отношение всеки човек, който влиза в света, трябва да знае как да предаде Божествената любов. Това е най-голямото изкуство. И това изкуство трябва да подкваси старата наука, старата религия, старата музика, старата социология, всички науки трябва да се подквасят с великото изкуство на любовта. Семейният живот, както и отношенията на всички хора трябва да се подквасят с тази велика наука за предаване на Божията Любов, на този велик Дух и тогава едва ще имаме ново общество, нови отношения между хората, ново разбирателство. И тогава вече ще можем да говорим за новото.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

6-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 5.XI.1933 г., 10 ч сутринта,

София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...