Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

СКРИШНАТА СТАИЧКА

Т. м.

Ще прочета част от шеста глава на Евангелието от Матея.

„А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави дясната ти.” /- 3 ст./ – Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то.

„И Отец твой, Който види в тайно, ще ви въздаде наяве.” /- 4 ст./. – Значи, молитвата трябва да се прави тайно, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда. Молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо.

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и, като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.” /- 6 ст./. – Тук, под думата врата се разбира врата на любовта. Влезе в скришната си стаичка, затвори вратата на любовта и така се помоли на Бога в тайно.

„А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое.” – Който си на небесата и в моята душа, защото душата иде от небето.

„Да дойде Царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.” /- 10 ст./. – Да бъде волята Ти, както на небето, така и в моята душа.

„Хляба наш насъщни, дай го нам днес.” /- 11 ст./. – Под думата „насъщен хляб” не се разбира само физическият хляб, от който човешкият ум и човешкото сърце постоянно се нуждаят.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” /- 12 ст./.

„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин.” /13 ст./.

Кога идат изкушенията? Когато човек не изпълнява волята Божия. Когато трябва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнеш на някой сиромах, а ти откажеш, няма да мине много време, ще дойде някой крадец да те обере. На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно, даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставят да я изпълните, но ще минете през големи страдания. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Тъй щото, кажат ли ти да дадеш нещо на ближния си, ще дадеш, както даваш за себе си. Ако си готов да си купиш костюм за две хиляди лева, ще бъдеш готов и на ближния си да купиш същия костюм. Така трябва да постъпва човек, когато Бог му заповядва. Обаче, дойде ли в дома ви човек, който играе роля на просяк и разполага повече от вас, вие сте свободни да постъпите, както намирате за добре. Ако нищо не му дадете, няма да ви се вмени в грях. Когато ви заповядва да направите нещо, Бог знае, кой има нужда да му помогнете. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” Този стих се отнася към онези бедни, за които Бог се застъпва.

„Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.”

Ще кажете: Как е възможно да обичам своя враг? Как мога да му простя? Представете си, че до твоя враг седи неговия ангел, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трябва ли да направите добро на вашия враг и да му простите заради любовта на този, който ви обича? Бъдете готови да направите добро на своя враг заради онзи, който обича и вас, и него. Той няма да ви остане длъжен. При това положение има смисъл да възлюбите врага си. За да е готов да прощава, човек трябва да има разположение и любов към Бога.

„А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.” /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате.

„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадят.” /- 19 ст./.

„Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито градят.” /- 20 ст./.

„Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /- 21 ст./.

От горните стихове се вижда, че човек трябва да внася съкровището си там, дето не се губи. Внесе ли съкровището си в някоя земна банка, той постоянно мисли за нея, от страх да не стане нещо, да изгуби това, което е внесъл. Следователно, имаш ли някакво съкровище, внеси го в Божествената банка на небето, та като мислиш за него, по този начин поне да се свържеш с небето. Който нищо не е внесъл в Божествените банки, той не мисли за небето. Понякога насила заставят човека да мисли за небето. Някоя жена е щастлива в живота си, доволна е от мъжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигат мъжа и от земята, занасят го в Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето.

Един американски проповедник – Муди, разправял своята опитност: Докато никой от моите близки не беше заминал за онзи свят, аз си представят само Бога и ангелите, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свят, започнах да мисля и за него. След баща ми умря майка ми и започнах да мисля за Бога, за ангелите, за баща си и за майка си. След тях умряха братята и сестрите ми. После изгубих и най-добрите си приятели. Когато близките ми, които заминаха за онзи свят, станаха повече от тия, които бяха на земята, аз мислех повече за небето: за Бога, за ангелите, за баща си и майка си, за братята и сестрите си, за приятелите. Небето стана за мене близко, родно място.

„Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.” /- 22 ст./.

Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. /- 23 ст./.

Думата око означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде.

Ще се спра върху шести стих на прочетената глава:

„Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.”

Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. И ако съвременните хора се оплакват от несгоди и неуспехи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняват на Божественото в себе си. Когато Божественото говори те не искат да го слушат. Като мине този момент, те тогава да се стряскат, но късно е вече. Който не сее навреме, той не може да има никакъв плод. Ако навреме не отидеш на училище, никакви знания няма да придобиеш. Не мислете, че учителите ще направят отстъпки заради вас. Ако учителите на земята са строги и взискателни, много по-строги и взискателни са тия на небето. В тях няма никакво лицеприятие. Те са крайно справедливи, но благосклонни.

Когато се моли, човек трябва да знае точно, какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. Как трябва да се моли човек? Човек трябва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осъден да лежи 20 години в затвор. Човек трябва да се моли като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен. Човек трябва да се моли като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те всички ще изпитат необикновена радост. Осъденият на 20 годишен затвор ще бъде освободен, защото някой негов приятел платил дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо от своя възлюбен, който и съобщава причините за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нещо е да изпълнява човек волята Божия!

Като говоря за млада мома и млад момък, аз ги взимам като символи. Момата символизира душата, а момъкът – духът. Всяка форма в природата е символ, с който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трябва да превеждате символите и. Те представляват азбука на нейния език.

Т. м.

49. Лекция от Учителя, държана на 30 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

СКРИШНАТА СТАИЧКА

Ще прочета част от шестата глава на Матея.

(Учителят чете I., 2., 3., 4. стих.)

Дясната ръка е ръка на разумното човешко и на Божественото сърце. Лявата ръка е ръка на човешкия ум. Казва там, когато Божественото сърце прави в те­бе нещо, човешкият ум да не знае. Щом той познае, ще те спъне. Дясната ръка се управлява от разумното Бо­жествено сърце. Когато дясната ръка дава - ръката, то е разумното в човека. И Отец твой ще ти въздаде на­яве, понеже туй иде от него, наяве ще въздаде.

(Чете 5. стих.)

Значи молитвата не е за хората. За Бога се моли, това е благоугодно да се молиш, да възприемеш благо, от което ти се нуждаеш. Молитвата е един метод или едно средство, чрез което Божественото благо може да дойде.

(Чете 6. стих.)

Врата тук се разбира врата на любовта, затвори тази врата.

(Чете 7., 8., 9. стих.)

Значи така ще се молите: „Отче наш, който си на небесата и мене в душата, - защото душата иде от небето - да се свети името ти, да дойде царството ти, да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята, така и в моята душа.“ „Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес“ подразбира хляба не само физически, но онова, от което човешкият ум и човешкото сърце имаш нужда постоянно. Насъщният хляб като иде, иде и физическото с него. „И прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е твое царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Изкушенията всякога идат, когато човек не из­пълни волята Божия. След всяко непослушание иде из­кушение. Всичките изкушения се зараждат, когато не изпълняваме волята Божия. Щом ни се даде някое на­реждане и ние не го изпълним, ще дойде друго изкуше­ние. Да кажем, Господ ще каже на някой сиромах човек да му помогне. Ти се скъпиш, кажеш „не“. Щом дойде някой крадец, ще ти открадне десет пъти повече, от­колкото щеше да дадеш. Ще дойде страдание. Всички тия фалименти стават по същия закон. Отишъл при някой търговец някой беден човек и може би този тър­говец от петдесет години този изпъдил, че криза има, онзи изпъдил, но дойде изведнъж, всичко му вземат, как­то американските милиардери в един ден станаха про­сяци. След туй правят банкет на просяците.

Затуй, когато ви се даде една Божествена запо­вед, изпълнете я. Защото, щом не изпълните, пак ще се изпълни по всичките правила, както ти не знаеш. Ако го изпълниш, както на тебе се заповядва, тогава ще ти бъде много приятно. Защото едно правило има. На един човек може да му дадеш за себе си. Колко да му дам? Толкоз, колкото за себе си. Казва: „Да възлюбиш ближ­ния, както себе си.“ Някой пита: „Колко да му дам?“ Колкото на тебе определят, толкова и на него. Оти­вам да си купя дрехи. Определям две хиляди лева, толкоз си позволявам, приятно ми е. Господ казва: на този бедния човек купи дрехи. Какви дрехи? Точно такива като твоите. Колкото си позволи за тебе, толкова и за него. Не туряй нито един лев по-горе, нито по-долу. Купи ги, както за себе си, когато Господ ти каже. Мно­го пъти ще дойде някой да проси, който е много по-богат от тебе. На богат просяк нищо не давай.

Най-първо ще се научиш на този, комуто ще да­деш, да е действително беден човек. Ако има повече от тебе, ни пара не давай. Защото пита: „На кого да дам?“ На който няма. Казва: „Всичко ли да му дам?“ Полови­ната, което имаш за себе си. Случайно ако имаш за себе си приготвено за два деня, дай един дял. Да кажем, имаш за днешния ден. Каквото си приготвил за утрешния ден, дай на този бедния. Това е Божественият закон. Който иска, да изпълни в неговата простота и пълно­та. „Защото, ако простите вие прегрешенията на человеците, ще прости и вам Отец ваш небесни.“

Сега, видите онова, което е непонятно, казва: „Как да простя на моя враг?“ Има някой човек, когото не обичате. Туй е право. Но този, когото не обичате, неговият ангел ви обича. Заради любовта на този, кой­то ви обича, направете добро на този, когото не оби­чате. Направи добро на този, когото не обичаш на земята, заради онзи, който го води и него обича, и тебе обича. Направи му добро, колкото той прави на тебе. Той няма да остави да ти не отплати. Тогава има смисъл. Заради любовта той ще ти отблагодари. Затуй казва: „Простете.“ Затуй ще простиш. За да прощава човек, трябва да има разположението на Бо­жествения дух.

(Чете 15. стих.)

Значи, ако за тях не прощавате, ще се спънете.

(Чете 16., 17., 18. стих.)

Сега да ви обясня защо човек трябва да пости. Хубаво, когато тебе те вика, да кажем, някой княз на угощение, нали трябва да бъдеш гладен, нали трябва да постиш, за да се нахраниш. Значи същият закон - кога­то отиваме при Бога. Господ искаме да ни угости. Неп­ременно трябва да постим, да сме гладни. Ако идеш сит, никакъв гост няма да си. На земята - същият закон. Когато те вика някой княз на угощение, гладен ще идеш. Щом като идеш, от хубавите гозби ще се наситиш. Същият закон е и за небето. Ние трябва да сме постили, да сме гладни, от онази храна, която са ни приготвили в небето, да може да ядем.

(Чете 19. и 20. стих.)

Значи законът е да внасяме богатство там, дето не се губи.

(Чете 21. стих.)

Трябва да събираме съкровища в небето, защото, щом внесем пари в банката, ние постоянно мислим за­ради нея. Щом дадеш пари на един човек, ти посто­янно мислиш заради него. Същия закон дава и Хрис­тос. Внеси съкровищата си в небето, понеже ще мис­лиш за него. Щом нямаш нищо внесено, не може да мислиш. Всички, които нямат нищо внесено в небе­то, не може да мислят. По някой път небето ги зас­тавя да мислят. Не мислиш за небето. Да кажем, же­нена си, мъжа много го обичаш, задигнат го, турят го в Божествената банка. Ти започваш да мислиш за него.

За този закон Муди казва: „Аз най-първо не разби­рах какво е небето. Най-първо мислих - Бог и ангелите. Бога и ангелите никога не бях виждал. Имах баща - замина. Започвах да мисля - Бог, ангелите и баща ми. Умря майка ми. Започнах да мисля - Бог, ангелите, ба­ща ми и майка ми. После започнах да нареждам братя­та ми, сестрите ми, приятелите ми. Толкоз много, че онези, които бяха в небето, бяха повече, отколкото приятелите на земята. Небето, вече ми е приятно да мисля заради него.“

(Чете 22. стих.)

В този случай окото тук се подразбира човешко­то съзнание, което разбира. „Ако ли бъде окото лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде.“

(Чете до 33. стих.)

Аз ще се спра върху 6. стих. „Ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като затвориш врата­та, помоли се Отцу твоему, който е в тайно; и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Тайно­то, свещеното място, което наричат, то е мястото на истината вътре. Една област има, в която, ако човек не иде, молитвата не може да бъде послушана. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни.“ Когато човек се моли, трябва да има, каквото е нужно. Сега по кой начин човек може да се моли - съзнателно или несъзнателно? Ако кажете: без молитва не може ли, не може. Ако не се молиш на Бога, на човеците ще се молиш много повече. На Бога може да се молиш три пъти на ден. Сутрин може да се молиш, на обяд и вечер може да благодариш. Ако на Бога не се молиш, на хора­та тридесет пъти ще се молиш. Пак ще питаш дали ще ти дадат и едва малко ще ти дадат.

Законът на молитвата е закон на една вътрешна необходимост. Той да се възстанови. Не да бъде един закон механически наложен, но той в нас да е. Както човешката мисъл да бъде, както човешкото чувстване или както дишането, или както яденето, или както знанието. Молитвата е една вътрешна необходимост.

Казвам, най-напред ще се молиш в себе си на тво­ето скришно място. Някои от вас може да са намерили това скришно място. Казва, в тайно влезе. То е вът­решно състояние. Има такива места, които съответ­стват някой път на някои хора. На някои е през деня, по обяд, на някои съвпада с изгряването на слънцето, на някои със залязването на слънцето, на някои съвпада посред нощ. Разни са времената на различните хора, в които може да се молят. То е според степента на раз­витието на всяка душа. Разно съответства на физи­ческото поле. Всичките хора не могат да се молят в един и същ момент на земята. Те не са разположени едновременно да се молят.

Следователно, тъй както казва, ти ще влезеш в скришната стаичка, когато и да е. Ще каже някой, мо­же да е посред нощ. Ако времето е посред нощ, посред нощ се моли. Ако е по обед - по обед. Ако е сутрин - сутрин. През който час и да е през деня, когато дойде това настроение, туй вдъхновение, влез в скришната стаичка. Тогава всичките твои въжделения, които имаш, може да се реализират.

Много от несполуките на несретите в живота се дължат, че ние не се подчиняваме на този закон. Ако не сееш навреме, не може да имаш плод. Ако не идеш навре­ме в гимназията да се учиш или в университета, има програма, ако се учиш навреме, ако не слушаш лекциите на професора, не може да те обича. Навсякъде има ред и порядък. Същият закон е и в небето, няма изключе­ние. Сега на земята учителите могат да бъдат без­пристрастни. Онези учители в небето в тях лицеприятие няма, пристрастие няма, те са крайно справедли­ви и при това са много благосклонни.

Сега, ако река да ви попитам вие каква опитност имате от молитвата, някои ще кажат: „Аз се молих и еди-какво ми се даде.“ Когато някой каже, че като се помолил, Господ го послушал, казвам, някой поискал хи­ляда лева от някого - дал му. Но я му поискай десет хиляди лева, дали ще даде. Най-първо, като влизате да се молите, има един закон. Да знаеш какво искаш от Бога. Запример, ако аз ви кажа поискай нещо от Госпо­да, какво ще поискаш? Мнозина от вас ще поискат туй, което не ви трябва. Вие ще кажете Господ да ни даде повече знание. Че на вас повече знание не ви трябва. Някой ще каже: да станем по-добри. Че на вас хич не ви трябва да станете по-добри. Какво ще поискате сега?

В дадения случай най-разумното е да се научим да вършим волята Божия. Няма по-хубаво нещо от туй, да вършим волята Божия. Ние, като вършим волята Божия, всичко ще имаме. Защото ще имаме врата. Ще имаме всичко, защото то е един метод. Правилният метод, то е отворената врата. Та в Писанието казва: да бъде во­лята Божия. То е единственият път, по който ние може да минем. Защото в този път умът на Бога, духът на Бога е насочен там. Там, дето Божият дух работи, ти като работиш, всичко ще бъде. Ако работиш, дето Бо­жият дух не работи, нищо не може да направиш.

Казвам сега, всички желаете в себе си да опитате да вършите волята Божия. Не се обезсърчавайте в мал­ките работи. Като извършите волята Божия, ще има­те едно състояние, подобно на следния пример. Три при­мера ще ви приведа.

Представете си един, който има да плаща сто хиляди лева. Казват му, ако еди-кога не ги плати, ще го затворят. Решението разгледат от невидимия свят, дойдат стоте хиляди лева. Тебе като че ти падне един товар от гърба ти, казваш: „Слава Богу, отървах се от този затвор.“ Другото положение. Една мома обича един момък. Той отишъл в странство и цяла година не е писал. Тежко й е на сърцето, тя мисли. Таман дошла до отчаяние, дойде едно писмо, много хубаво написано. Като го прочете, стане й приятно. Третото положе­ние. Майка, която родила едно дете, то умряло. Тя си бие главата, къса си космите. Дойде един човек, положи ръката на това дете, стане детето. Онази майка заб­рави скубането на космите, стане й приятно.

Казвам, когато човек се моли, трябва да изпита положението на онзи, който изплатил дълга си, на она­зи мома, която получила любовно писмо и на тази май­ка, която получила живота на детето си. Така трябва да бъде. Разбирате ли ясно? Тъй трябва да бъде една молитва, на която Господ е отговорил. Като се мо­лиш, ще почувстваш приятно.

Сега тия трите примера, ще ви оставя да мисли­те върху тях. В тях е турена беседата. Посейте ги в себе си да растат. За цяла една година ще дадат достатъчно изобилен плод. Казвате, как да се молим? Ка­то онзи, който има да дава сто хиляди лева. Как да се молим? Като онази мома, която цяла година не е полу­чила писмо от възлюбления си. Или като майката, ко­ято изгубила детето си. Вторият процес. Какво ще почувствате? Да почувствате радостта на онзи, кой­то изплатил сто хиляди лева. Да почувствате радост­та на онази мома, която получила хубавото писмо. Да почувстваше радостта на онази майка, която получила живота на детето си.

Сега изпейте една песен. „Бог е любов“.

Сега аз често употребявам „младата мома“ и „мла­дият момък“. Да ви обясня какво подразбирам под ду­мата „младата мома“ и „младият момък“. Под „мома“ аз винаги разбирам човешката душа. В моя ум под ду­мата „млад момък“ в странство седи Божественият дух. Когато някой път говоря за моми, вие разбирате обикновените моми. Може да разбирате и тях, но в моя ум тази е мисълта.

Под „мома“ винаги трябва да разбираме душата. Затуй често употребявам думата „мома“. Казвате: „Учителят все за моми и за момци говори, не знаем какво ни е нарочил.“ Пък то е тъй. Душата е, за която всякога може да се говори, пък момите представляват символи. Момците, и те представляват символи. Да не ви се вижда чудно. Щом като говоря, ще превеждате. Това ще разбирате под думите „младият момък“ и „мла­дата мома“. Пък за майката и умрялото дете, вие ще го намерите, него няма да ви обясня. Един пример ви стига. Като знаете какво значи младата мома, ще тъл­кувате и другото. Така тълкувате: душата ще получи любезно писмо, написано много добре.

Четиридесет и девета лекция

на Общия окултен клас

30 юли 1930 г., сряда, 9 часа

Рила, над езерото Близнака

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...