Jump to content

1930_08_06 Задължително право /Правата на Душата и на Духа


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Аудио - чете Надка Иванова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВО

Какво прави домакинята, когато иска да меси хляб? Тя взима няколко килограма брашно, пресява го и туря настрана триците. После взима чиста, топла вода и замесва брашно с нея. След това туря кваса и продължава да меси тестото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода в брашното, частичките му ще останат пръснати. В случая водата се взима като елемент, необходим за спояване на брашното и превръщането му в тесто.

Въз основа на същия закон и човешките мисли и чувства, за да се използват, трябва да се споят, т.е. да се обединят. Останат ли пръснати, без всякаква връзка помежду си, те са безпредметни. Значи, за да влязат в работа, мислите и чувствата на човека трябва да бъдат в хармония. Няма ли единство между мислите и чувствата, те са подобни на брашнените частички. Всеки вятър може да ги отнесе. И скъпоценните камъни придобиват стойност, когато се употребяват. Не се ли извадят от условията, при които природата ги е поставила, тяхната стойност е безпредметна. Следователно, всяко нещо придобива известна стойност, когато излезе от условията, в които природата го е поставила. Като променят условията си, хората страдат, но имат възможност да се развиват. Добре е всяко същество да промени условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идат страданията. Рибата никога не би променила условията на своя живот, ако не дойде въдицата или мрежата на рибаря. И човек не би променил условията на своя живот, ако не дойдат страданията. В този смисъл, страданията за човека не са нищо друго, освен въдицата или мрежата на възвишените същества, които го изваждат от обикновените условия на живота и го заставят да работи. Страданията изваждат човека от охолните условия, които го правят мързелив, и по този начин го впрягат на работа.

Всички съвременни хора се стремят към някакъв идеал. Всеки иска да постигне нещо. Идеалът на някои е да се домогнат до щастието; други пък искат да се усъвършенствуват. Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършиш волята Божия, това значи, да си намерил ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобил нещо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава от този, който върши волята Божия. Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думата „майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта. Под думата „майчино мляко” разбирам словесното мляко. Който се храни с такова мляко, той става истински човек. Душата се храни със словесното мляко, вследствие на което съдържа качествата на това мляко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предвид присъствието на Словото, на Божия Дух в човешката душа. Свободен може да бъде само онзи, който носи истината в себе си. Дето е истината, там са и любовта, и мъдростта.

Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази светлина, която разкрива пътищата на живота. Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ. Каквото е слънцето за физическия човек, такова нещо е Духът за духовния човек. Както без слънце човек не може да използва физическите блага, така и без Духа не може да се ползва от благата на духовния свят. Дойде ли Духа в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си.

Христос е говорил за блаженствата, но и до днес те остават неразбрани. Блаженствата са качества на духовния човек. Истински духовният може да бъде кротък, смирен, миротворец. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влезе ли една крива мисъл в човешкия ум, той прелюбодействува. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, всяка крива постъпка водят човека към прелюбодеяние. Ако не мисли право, човек е в състояние да продаде своето убеждение. Човек има право да се откаже от своите убеждения и вярвания, само когато го отклоняват от правия път.

Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота си, хората се отказват от убежденията, от вярванията си и търсят причините за нещастията си едни в други. Мъжът казва, че жена му е виновна за нещастията в дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мъжът е виновен. Мъжът напуща жена си, жената напуща мъжа си, но пак не се освобождават от нещастията си. Те нямат ясна представа, какво нещо е мъжът и какво – жената. Мъжът символизира духа, а жената – душата, т.е. мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Дето е любовта, там е животът, там е чистотата. Как познавате живота и чистотата? Животът е вода, извор, който постоянно дава. Трябва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при някой извор и вижте, каква е водата му. Той сам говори за себе си. Мъдростта пък носи знание и светлина. Щом някой човек може да освети пътя ви, не се съмнявайте в него. Той е носител на Божествената мъдрост. Има ли любовта и мъдростта в себе си, човек побеждава всички врагове.

И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте място на Божествената душа и на Божествения дух в себе си. Постигнете ли това, вие влизате в новия живот, в живота на истинските блага. Този е идеалът, към който всеки трябва да се стреми. Този идеал може да се постигне, когато човек отвори път на Божественото в себе си. Това значи, да даде възможност на душата и на духа да се проявят. Душата и духът трябва да господаруват в човека, а умът и сърцето да им слугуват.

Време е вече хората да вземат ключа на живота в ръцете си и да изпълняват волята Божия. Само душата и духът разбират волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява волята Божия, той съвсем ще се обърка. Голямо сеене става в света. Които не изпълняват волята Божия, ще изскочат вън от решетото. Всички хора ще минат през чистене. Които се изчистят и останат на решетото, ще се посадят в земята, да дадат плод. Които паднат от решетото, ще отидат в устата на кокошките.

Като слушат да се говори така, всеки иска да знае, към коя категория зрънца се отнася: към ония, които остават на решетото, или към ония, които отскачат навън. Това не е важно. Едно е важно за вас: Да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Как може да стане човек съвършен? Като даде право на душата и на духа си да господствуват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. Стане ли проводник на великите Божии закони, човек се ползва от всички Негови блага.

Бъдете съвършени! Пътят към съвършенство е път към вечни постижения. Да се усъвършенствува човек, това е многократен, а не еднократен процес. Стремежът към съвършенство се дължи на Божественото в човека, което го потиква към постоянна работа за Великото и Красивото в света. Този импулс е запалената свещ в човека, която трябва постоянно да гори.

Т. м.

50. лекция от Учителя, държана на 6 август, 1930 г. Рила – 7-те езера.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРАВАТА НА ДУШАТА И НА ДУХА

Молитва над лагера

Ще ви дам едно упражнение. Сутринта ще проче­тете пета глава от Матея, към обяд - шеста глава от Лука, подир обяд - седма глава от Йоана. Всеки един от вас ще прочете четвърта беседа от „Козативните сили“.

Сега ще ви приведа един малък пример. И с него ще свърша. Когато една домакиня замесва брашно - да ка­жем, дадат й десет килограма брашно - най-първо пре­сява брашното. От туй брашно излизат трици, тя за­месва по-малко брашно. Като се пресее, непременно брашното ще се намали. Но преди да го замеси, тя започва да мисли как да навакса тази загуба. Затуй взи­ма топла вода, туря вътре и всякога хлябът е повече, отколкото се е извадил от него.

Всякога една работа, която започвате в света, не започва със същото количество, нещо все ви се взима. После трябва да бъдете умен, да приложите известен елемент, който ще сплоти брашното. Ако нямате оно­ва, което сплотява човешките мисли и желания, ако не се турят на работа, стават безпредметни, те не са както скъпоценните камъни. Даже скъпоценните камъ­ни, ако не се носят, ако не се турят на работа, те губят своята стойност. Един скъпоценен камък, който седи хиляда години в земята, изгубва качествата си. И някои от вас трябва да ви избавят. Вие сте седели при извест­ни условия, трябва с кука да ви извадят из условията. Този е същият закон - отиват и ловят риби или с въдица, или с мрежа. Питам, защо ловят рибите или с въдица, или с мрежа? Всичките риби, които не искат да прогресират, с въдица и мрежи ги хващат. Всичките риби, които са хванати с мрежа или с въдица, все са лениви. Турят на пиростията, скарата, опитат, за да прогресира.

Сега законът е същият. Всичките хора, които не искат правилно да прогресират, все ги турят на пиростия. Защото в бездействието вътре в живота е по-голяма опасност, отколкото в страданието. Страданието все таки е работа. Може да е лоша работа, но от бездействието е хиляди пъти по-доб­ре, отколкото никак да не работиш. Някои от вас, когато ви нападнат страдания, показва какви учени­ци сте били. Казва: „Защо да страдам?“ Защото си мързеливец. Че тъй, да си кажем прямо истината. Защо страдаш? Защото си мързеливец. Защо се рад­вам? Защото си прилежен. Защо Господ ще ти даде страдания? Нима има някаква полза? Но за да те избави от едно зло. Ще ти даде една работа, която може би не е по вкуса ти. Но тя не е нито по твой вкус, нито по неговото желание. Страданието е ра­бота. Казва, тежка работа е.

Та сега вие вървите по Божествения път. Всички имате по един идеал, всеки един от вас мисли. Какъв е вашият идеал? Някои хора искат да се спасят. Някои хора вървят по Бога, за да не страдат. Някои вървят към Бога, за да се радват. Те са хубави работи. Но съ­щественото пак ще ви кажа. Целта на нашия живот е да вършим волята Божия. Намерите ли, този е ключът. Трябва да се стремите да намерите волята Божия. Не да мислите, че вършите волята Божия. Все вършим ня­каква воля, но когато се домогнем до този ключ, да вършим волята Божия, в нас ще се създаде нещо ново.

Да ви направя една малка разлика. Да кажем, едно дете, майка му нямала мляко, тя го кърмила с млякото на някоя крава или от някоя коза, или от някоя овца, или пък от някоя мечка. Мислите ли, че туй дете, което никак не е вкусило от млякото на майка си, ще прилича на нея? В първия случай то има качествата на кравата, във втория - на козата, в третия - на овцата, в чет­въртия - на мечката. С каквото мляко е захранено, та­кива качества ще има. Онези деца, които са захранени с майчино мляко, ще приличат на майка си. В природата под майчино мляко се разбира нещо по-друго. Много май­ки не дават на децата си първото мляко, майчиното мляко не го дават. Да ти даде майчиното мляко, човек ще станеш. Мнозина са захранени, тъй както не трябва.

Аз пренасям този закон със словото. Това е чис­тото мляко, когато душата се нахрани с чистото сло­во. Душата носи качества, които словото носи. Всички ще се стремите да развиете това, което душата носи. Казвам ви, всичките души носят знание вложено. Ако си силен, умен, влез, само душата да се пробуди, както е казал Христос преди две хиляди години. Че този дух на истината, като дойде, той ще ви припомни. Той разбира в душата, която Бог вложил, която направил по образ и подобие на Бога. Като дойде, тогава той ще припомни, ще възстанови всички тия блага, които Бог е вложил в душата.

Казвам, трябва тепърва да дойде духът. За идва­нето на духа може много да се говори. Идването на духа може да бъде, както тази сутрин изгрева на слън­цето. Като изгрее, ще внесе новото в душата. Щом дойде духът, ще има светлина, ще има работа. Хората според степента на онази духовност, която имат, ще използват благата на духа. Много пъти благата на деня не ги използваме, както Господ иска. Когато ще дойде духът, има известни сили в природата, които ще ти намерят работа. Те ще те заглавичкат, ще ти турят много по-важна работа, ти ще загубиш същественото. Всички трябва да се пазите от една вътрешна примка. Някой път мислим, че това ще направим, мислим да уредим живота, да станем учени, да станем големи и след туй да служим на Бога. Те са второстепенни неща.

Ти като имаш майчиното мляко, и учен ще станеш, и голям ще станеш, и силен ще станеш, но като нямаш майчиното мляко, какъвто да си, ще се смалиш. Понеже, когато дойдат изпитанията в живота, туй, което не е от Божественото естество, всичко си отива. В края на краищата в света ще остане само Божественото. Дру­гите неща ще си отидат, както са дошли. Човешките неща ще се стопят, както снега, че и пепел не остава. Божественото ще остане, на него ние разчитаме. Чо­вешките неща са временни в живота. Човешкото, като послужи временно, ще дойде Божественото. Като дойде Божественото, да живеем, ние предвкусваме, че ще нас­тане онзи живот, за който всички хора ожидат. Сега ще имате търпение. Ще се стремите всеки един от вас да се приготви, че като започне човешкото, да се стопи и при вас да остане Божественото.

Добре, тогава за сутринта ще ви улесня. Аз ще ви прочета пета глава от Матея. Аз някой път не ви съжалявам, но днес ще туря на работа, да се постопи малко човешкият сняг.

(Чете 5 глава от Матея, 1., 2., 3., 4. стих.)

Вие, като сте нажалени, хич не сте радостни.

(Чете 5. стих.)

Казва, че си струва човек да бъде кротък. Две хиляди години хората все за кротост говорят, но тряб­ва да знаете за каква кротост.

(Чете 6. стих.)

Блажени, които гладуват за мляко, за слънце и за хубав хляб.

(Чете 7., 8., 9. стих.)

То е едно положително качество - миротворци. Силни трябва да бъдат миротворците, не само за на­жалените. Какъв трябва да бъде миротворецът? Ще влезе между двама души, които се състезават, ще ги сдруса, ще каже: „Какво правите? Ще мълчите, докато аз съм тук. Няма да вдигате шум.“ Ама тъй, като ги хване с ръката, да ги накара да мислят.

(Чете 10-15. стих.)

Това са емблеми. Човек трябва да бъде запалена свещ. Всички тия блаженства трябва да бъдат в неговата душа.

(Чете 16., 17., 18. стих.)

В този случай да премине небето и земята, сегаш­ният общ ред и порядък на нещата с всичките религии, нито една резка от закона няма да мине. Като се сбъд­не законът, старият ред на нещата ще мине, ще дойде нещо ново в света и то е близо.

(Чете 19., 20. стих.)

Два вида правда има. Една физическа правда, с ко­ято сега се управляват хората, правото е на мене, пра­вото е на грешника.

(Чете 21., 22. стих.)

Щом наричаш брата си с думата „безумен“, ти не го признаваш, че Бог го е направил. Следователно ти ще го оцапаш. Един човек никога няма да го хулиш. Като видиш, че той е оцапан, друг го е оцапал, туй подразбира безумен. Бог на всички е турил ум. И тъй, на брата си и на своите се подразбира не светът. И на своите - онези, с които се подвизаваш.

(Чете 23. стих.)

С брата си, онзи, който е съмишленик, който мис­ли, подвизава се като тебе, не един външен човек, кой­то няма нищо общо с тебе.

(Чете 24-28. стих.)

Под думата „прелюбодейство“ се разбират всички ония неестествени желания, които ние знаем, с които ние се отстраняваме от Бога. Това считаме за прелю­бодейство. Ако нямаш правилна мисъл в Бога, ти си прелюбодействал. То не е в този смисъл да напуснеш жена си. Всяка една крива мисъл, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Всяка една постъпка, коя­то те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Много широк смисъл влага.

(Чете 29. стих.)

Ако имаш едно желание, ако имаш едно око толкоз лакомо, искаш да заграбиш всичко, тогава Христос каз­ва, туй желание хвърли го сега, нищо няма да спечелиш. Ако твоите очи са за лакомия в света, безпредметни са твоите очи. Виж, вълкът, паякът все очи имат.

(Чете 30. стих.)

На наш език казано, ръката означава власт. По-добре да погине един от твоите удове.

(Чете 31. стих.)

Аз правя превод. Учен ставаш, който напуща ис­тинските убеждения към Бога, истинското верую на любовта и на мъдростта, и на истината, отива по глупавите работи на света, да даде разводно писмо.

(Чете 32. стих.)

Значи не напущай твоите убеждения. Щом напус­неш истинското верую, прелюбодействаш. Само в един случай имаш право да напуснеш твоето верую. Ако то­ва верую не те води към Бога, напусни го.

Досега хората напущат жените си, светът не се оправил. Някои не ги напущат, пак светът не се е оправил - и в единия, и в другия случай. Онзи, който не напуща, става светия. И онзи, който напуща, трябва да бъде све­тия. И двамата вървят по един и същ начин. Чудни са хората. Как ще имаш една жена да ти е робиня. И тебе Господ направил, и жената Господ направил по образ и подобие. Една жена, която е взета от ребрата, от душа­та е взета, трябва да ми е слугиня, целия ден заповядвам на жена си. Питам, какво ще прокопса този мъж? Но и жена, която подчинява мъжа си - и той е направен по образ и подобие на Бога, целия ден го хука насам-натам, го тормози, какво ще придобие, че той не е един слуга.

Казвам, трябва едно дълбоко разбиране. Действи­телните разбирания са тези. Съзнанието трябва да дойде. Казвам сега, да оставим онези стари разбирания. Под думата „жена“ ние разбираме душата, Божестве­ната душа. Под думата „мъж“ ние трябва да разбираме духа. Като дойдем до жената, да не мислим външно, както изобщо мислят.

(Чете 33., 34., 35. стих.)

Христос взима небето, не се кълне в истината в себе си, не се кълне в душата си - няма какво да се кълнеш в душата си, няма какво да се кълнеш в духа си. Защото една чешма, която извира, няма какво да се кълне. Де се кълне чешмата, че водата е чиста. Няма какво да се кълне, тя казва: пий.

(Чете 36-41. стих.)

Туй, което знаеш, ще кажеш. Сега някой ще каже, как да не се противим? Ще те бият, ще се свърши.

(Чете 42. стих.)

Който ти покаже насреща кобура, дай.

(Чете 42., 43. стих.)

Една от най-мощните сили в света е да се тури любовта. С нея човек може да побеждава врагове.

(Чете до края.)

Значи последният стих показва, че то е за онези, които се стремят към съвършенство. То не е за обик­новените. Казва: „Как да го направя?“ Ако искаш да бъдеш съвършен, този е пътят. Ако искаш да бъдеш обикновен, тогава ще живееш по правилата на Мойсеевите закони. Ще идеш на църква да палиш свещи, ще целуваш икони. Всичко ще дадеш - и скъсаната риза, и животът ще се свърши. Ще кажеш някому блага дума, и въпросът ще се свърши. Ако човек иска да бъде съвър­шен, то е за онези, които искат да се подвизават, за разумните хора в света този е пътят.

Казвам, когато хората станат не с тия разбира­ния, но в тях седи Божествената душа и Божествени­ят дух, тогава светът ще вземе друг образ, друг облик. Казвам, сега новото в света е - ние искаме да възста­новим правата на човешката душа и човешкия дух в едно отношение и в друго отношение човешката душа и човешкия дух искат да възстановят своите права в света. От две положения истината иде. Най-първо в нас трябва да се зароди желание да възстановим права­та на душата и на духа. То е стремежът. И второто положение, да възприемем духа и душата, понеже чрез тях иде мощното в света. То е желание, понеже душата и Божественият дух искат да възстановят своите пра­ва. И на туй последното няма никоя сила в света, която може да се застави, защото Господ е дълготърпелив, но Божественото търпение има край. Божественото тър­пение е дошло до края. Който отсега нататък така говори, е на кривата страна. На земята ще има такова сияние, може някои от решетото да паднат, може ня­кои под решетото да паднат - всичко ще се изчисти. Онези, които се очистят, ще се посеят на нивата. Оне­зи, които паднат, ще ги дадат на кокошките. Българи­нът си храни кокошките с това жито, което отскача.

Някои неща не се отнасят до вас. Питате ме: „Ние от кои сме?“ Бъдете съвършени. То е за вас. „Бъ­дете съвършени, както Отец ваш небесни.“ Щом иска­те да възстановите правата на вашата душа и дух, щом искате да бъдете проводници на душата и духа, които искат да възстановят своите права, вие сте от тези, които можете да бъдат съвършени.

Следователно всичките блага са за тия, които вър­вят по пътя, искат да бъдат съвършени. Те са кротки­те, които гладуват и жадуват. За тях са тия блага, не са за простите хора. Сега ви казвам. Бъдете съвършени не в еднократна форма, а в многократна форма. Не се спирайте на вашите деяния и погрешки, какво сте били, то е нищо. Важен е онзи Божествен импулс, който Бог е вложил във вас. Него гледайте. То е сега важното.

Петдесета лекция

на Общия окултен клас

6 август 1930 г., сряда, след молитва

Рила, над второто езеро

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...