БОГОМИЛСКИЯТЪ КАЛЕНДАРЪ

[Dela]

БОГОМИЛСКИЯТЪ КАЛЕНДАРЪ

Споредъ точка 1 на часть II отъ богомилското учение,годината се състояла отъ десеть месеци.

Всѣки месецъ е ималъ по 36 дни, а всѣка сед­мица шесть дни.

Наименованието на месецитѣ е било: Яръ, Фиаръ, Маръ, Раръ, Юаръ, Авраръ, Севаръ, Окаръ, Ноаръ и Декаръ.

Споредъ етапъ 36 и на часть I отъ мировозрението за сътворението на свѣта, тѣзи десеть месеци и тѣмъ съответнитѣ божества сѫ се назовавали и съ други имена, както следва: Аръ (земята), Шо (во­дата), Му (слънцето), Ко (зеленината), Йо (трудътъ), Хо (топлината), Цо (плодътъ), Ри (беридбата), Co (пазаритѣ), Зѫ (веселието). Тия названия на месеци­тѣ сѫ били изхвърлени отъ богомилитѣ, като чужди на славянобългарския езикъ усвоенъ отъ тѣхъ.

Богомилитѣ сѫ били изхвърлили имената и на дветѣ главни божества: „Ра" (творческата сила, Богъ на доброто) и „Зо" (разрушителната сила, Богъ на злото, демонътъ).

Последнитѣ две имена дадени на дветѣ главни богомилски божества, както и ония на десеттѣ бо­жества споменати по-горе, сѫ били отъ произходъ съвсемъ чуждъ за богомилитѣ, поради което въ гла­ва I-а т. 1 на богомилското учение изрично се за­бранява споменуването имъ, като се е разчитало, че така ще бѫдатъ забравени.

Следъ изтичането на десеттѣхъ месеци по бо­гомилския календаръ, прибавятъ се за обикновената година петь мрътви дни, безъ име, праздници, пос­ветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още единъ мъртавъ день, посветенъ на силата на разрушението.

Тия петь или шесть мръсни дни въ края на годината и сега се тачатъ отъ населението по нѣкои мѣста у насъ, и тѣ пакъ се наричатъ мрътви дни, а нѣкѫде мръсни дни. Шесттѣ седмици въ месеца сѫ имали по шесть дни, които сѫ се назовавали: пондѣлникъ, вторникъ, срѣду, четвъртъкъ, петъкъ и недѣляй. Всѣки шести день е билъ праздникъ. Празднуването презъ работнитѣ петь дни въ седмицата е било забранено. Наименованието на днитѣ презъ календарната година съ човѣшки имена е било сѫщо забранено.

Презвитеръ Козма твърди, че богомилитѣ не сѫ спазвали недѣлнитѣ дни и другитѣ праздници установени отъ християнитѣ, което показва, че богомилскиятъ календаръ е билъ действително такъвъ какъвто го описахме. За него въ всѣки случай други данни не притежаваме.

Лѣтоброенето на богомилитѣ е почнало, споредъ етапъ 33 отъ тѣхното мировъззрение, отъ рожде­нието на человѣковдъхновителя, т. е. отъ рождество Христово.

Главнитѣ божества на богомилитѣ сѫ били си­лата на сътворението и силата на разрушението, кои­то не сѫ носили никакви други имена.