БОГОМИЛСКИТѢ ХРАМОВЕ

[Dela]

БОГОМИЛСКИТѢ ХРАМОВЕ.

Споредъ т. 4 на часть II отъ богомилското уче­ние храмоветѣ на богомилитѣ по видъ и по устрой­ство сѫ били като тия на християнитѣ, но безъ ико­ни и безъ украшения. Храмовитѣ служби, които сѫ били въ сѫщность главно проповѣди на богомилско­то учение, сѫ се извършвали отъ свещенослужителитѣ само въ праздничнитѣ дни.

 

Свещенослужителитѣ сѫ били монаси, на които е било забранено да се женятъ. За свещенослужи­тели сѫ се допускали и жени девици, които сѫ били длъжни да останатъ девствени презъ цѣлия си животъ.

 

На посетителитѣ на храмоветѣ е било забране­но да стоятъ прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Кѫдето богомилитѣ не сѫ има­ли храмове, тѣ сѫ извършвали своето богослужение въ кѫщата на нѣкой преданъ съмишленикъ, а гдето по планинитѣ сѫ намирали пещери, обявявали сѫ ги за свои светилища, и тамъ сѫ проповѣдвали учение­то си, както сѫ го проповѣдвали въ всѣки сѫщински храмъ.

 

Проповѣдването на богомилското учение съвсемъ на открито е било забранено. Насѣдали по зе­мята или на скамейки, посетителитѣ на храмоветѣ сѫ слушали проповѣдитѣ на свещенослужителя, застаналъ предъ дверитѣ на олтара. Никой никакво възражение не е можалъ да прави на проповѣдника.

 

Богомилскитѣ свещенослужители сѫ носили червено облѣкло, за разлика отъ християнскитѣ све­щенослужители, които сѫ носили черно облѣкло.

 

Въ Казанлъшко, въ подножието на Стара Планина, има едно селище, което до неотдавна носеше името „Червенитѣ Попове", наречено така, понеже нѣкога тамъ е имало голѣмо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за Северна и Южна България.То е разположено край „Иванкова пѫтека", която, и сега сѫществува и по която на времето е миналъ Иванко отъ Южна България на пѫть за Тьрново По съображения, които ни сѫ неизве­стни, но въ чиято основателность нека ни бѫде по­зволено да се съмняваме, преди известно време, по разпореждане отъ властьта, древното име на това селище биде заменено съ ново, за да изчезне и по­следната останка, която ни напомняше за богомил­ската епоха въ историята на България.

 

За богомилскитѣ храмове и за богомилската служ­ба въ храмоветѣ презвитеръ Козма казва следното: „Богомилитѣ ненавиждатъ кръста и не го приематъ като символъ на правдата въ храмоветѣ; тѣ, следователно, не го цѣлуватъ и не му се кланятъ; богомилитѣ отричатъ иконитѣ, на които се кланятъ християнитѣ; богомилитѣ отричатъ причастието; бо­гомилитѣ отричатъ и хулятъ всички литургии и мо­литви, които се изпълняватъ отъ християнитѣ. Кога­то богомилитѣ се кланятъ и се молятъ, тѣ не се кръстятъ".

 

Че богомилитѣ сѫ имали и проповѣднички (же­ни), вижда се отъ беседата на сѫщия презвитеръ Козма противъ тѣхъ. Въ отдѣла(„Изповѣдь" той ка­зва: „богомилитѣ си прощаватъ грѣховетѣ сами, па не само мѫжетѣ вършатъ това, но и женитѣ, което заслужава поругание, защото християнството пред­писва да не се позволява на жената нито да поуча­ва, нито да господарува надъ мѫжа, а да бѫде само въ мълчание (безправна)".

Трѣбва да се има предъ видъ, че богомилитѣ сѫ проповѣдвали равноправие и за жената.