ДЕСЕТТѢ ЗАПОВѢДИ НА МАГОВЕТѢ БОГОМИЛИ ДО ВСИЧКИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ И ПРОПОВѢД­НИЦИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

[Dela]

ДЕСЕТТѢ ЗАПОВѢДИ НА МАГОВЕТѢ БОГОМИЛИ

ДО ВСИЧКИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ И ПРОПОВѢД­-

НИЦИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ.

(Споредъ златната книга на богомилскитѣ Магове.)

Въ името на нашата догма:

Начало бѣ мрътва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Въ името на нашата всевдъхновителка, силата на сътворението, като свърхтворческа сила, на която ние служимъ и която сътвори:

и слънцето,

и месеца,

и звездитѣ,

и земята,

и всички красоти на земята до человѣка, но не и человѣка-звѣръ,ние наставляваме:

1. Съгласно началното учение на нашия всечеловѣковдъхновитель Богомилъ, да не се допуска при проповѣдитѣ да се назовава силата на раз­рушението съ думата Сатанаилъ или Дяволъ, защото тя изразява злото само споредъ както го разбиратъ павликитѣ (павликенитѣ и манихеитѣ), а не както е изразено то въ нашето собствено общиарско учение.

 

2. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието,че сме служили на павлико-манихейския Са­танаилъ (Дявола), комуто се приписва разпъването на человѣковдъхновителя Христосъ, почитанъ отъ насъ, но отреченъ като всечеловѣковдъхновитель поради проповѣдитѣ му къмъ робитѣ да бѫдатъ по­слушни, и поради това, че той признава кесаря (го­сподаря).

 

3. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието, че сме служили на Сатанаилъ, който възстана срещу Бога Отца, за да разруши свѣта. За насъ Богъ-Отецъ е свръхтворческата сила, която нѣма нито име, нито полъ, а за проповѣдницитѣ на лѫжечеловѣческото възкресение този Богъ-Отецъ е само мѫжъ, който на земята се явява подъ формата на царь или на господарь, т. е. подъ формата на раз­рушителната сила, Сатанаилъ, Дявола.

 

4. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието, че сме признавали сътворението на земята отъ Сатанаилъ (Дявола). Въ сѫщность ние знаемъ и учимъ, че земята и всемирътъ сѫ сътворени отъ си­лата на сътворението, на която не придаваме никакъвъ человѣчески или животински образъ, въ ка­квито образи проповѣдницитѣ на лѫжечеловѣческото възкресение представляватъ своитѣ богове или своитѣ противобогове.

 

5. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвинението, че сме признавали създаването на земния рай отъ Сатанаилъ (Дявола). Въ сѫщность ние знаемъ и учимъ, че земниятъ рай е дѣло на силата на сътво­рението, а силата на разрушението се яви, за да разруши този земенъ рай чрезъ человѣ-комѫжа звѣръ (Сатанаилъ, Дявола).

 

6. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието, че сме признавали сътворяването отъ Сата­наилъ (Дявола) на първитѣ человѣци на Земята, Адама и Ева. Защото ние знаемъ и учимъ, че първоче-ловѣкътъ на земята е жената въ невинностъ и че тя е дѣло на силата на сътворението, а мѫжътъ, като человѣкъ звѣръ, е творение на силата на разрушението, Сатанаилъ (Дявола).

 

7. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието, че сме признавали рождението на първочеловѣцитѣ Каинъ и Каломена отъ бракосъчетанието на Сатанаилъ, въ видъ на змия, съ Ева. Въ сѫщность ние знаемъ и учимъ, че отъ бракосъчетанието на първомѫжа звѣръ, дѣло на силата на разрушението, съ първожената въ невинность, дѣло на силата на сътворението, се създаде не человѣческиятъ, а человѣкозвѣрскиятъ свѣтъ.

 

8. Да се отбива при всѣка проповѣдь обвине­нието,че сме служили на двуличния Сатанаилъ,кой­то най-напредъ откри на Мойсея десеттѣ Божи заповѣдъ,a после чрезъ него разпъна человѣковдъхновителя ЙЕ-ШО, водокръстенъ оть ИО-ХАНЪ, ко­гато ние работимъ главно за унищожението на този двуличенъ получеловѣкъ, на този человѣкъ звѣръ.

 

9. Да се отбива при всѣка проповѣдь учението за небесния адъ и за небесния рай, за които говорятъ проповѣдницитѣ на лъжечеловѣческото възкре­сение, защото ние знаемъ и учимъ, че раятъ и адъть сѫ само на земята и за человѣка; адътъ, това е человѣчеството при господари и роби, а раятъ, това е всечеловѣческото общиарство, основано на равенство и братство.

 

10.Да се отбива при всѣка проповѣдь учение­то за грѣшната и безгрѣшна человѣческа душа. Въ сѫщность, ние знаемъ и учимъ, че душата на чело­вѣка е една, единна, вѣчна, безгрѣшна, че тя се из­разява само въ творческата мирова сила на силата на сътворението, че се вселява само въ человѣцитѣ общиарци, творци на правдата, на мира, на любовьта и на равенството, а не и въ человѣцитѣ звѣрове господари, които сѫ въплощение на силата на раз­рушението и сѫ само за неправди, за неравенство и за кръвопролитни насищания на тѣхнитѣ бѣсове.