Етапъ 12. СЪЗДАВАНЕТО НА ПТИЦИТѢ ПО ЗЕМЯТА

[Dela]

Етапъ 12.

СЪЗДАВАНЕТО НА ПТИЦИТѢ ПО ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

При създаването на първото животно на земята отъ силата на сътворението, се изпита за пръвъ пѫть твърдостьта на земята, която трѣбваше да из­държи силата на единъ животъ въ движение върху нея. Защото отъ това първо животно въ движение на земята затреперваха всички гори и планини презъ които минѣше. Силата на сътворението остана до­волна отъ издържливостьта на земята и не се без­покоеше отъ силата на единъ създаденъ животъ въ движение на земята.

Силата на разрушението обаче не можеше да се задоволи само отъ това единствено творение, като сила на движението върху земята, и обръщайки се пакъ къмъ силата на сътворението, рече й:

— О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и въздуха за земята, и водата, и зеленинитѣ, и дървесата, а най-после и живота въ движението по земята. Отъ всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти се хареса?

Понеже силата на сътворението нищо не отго­вори, силата на разрушението продължи:

— Наистина, всичко въ всемира е блѣскаво сътворено, но менъ най-много харесва живота въ движението на земята, защото кой другъ следъ насъ ще може да обикаля земята и да се наслаждава отъ чу­десата на твоитѣ творения? Защо тогава да нѣма такъвъ животъ въ движение и изъ въздуха около земята, и изъ водата по цѣлата земя? Какво ще е земята само съ едно първо животно, като единъ единственъ животъ въ движение на нея?

Силата на разрушението говорѣше така, защо­то мислѣше, че съ единъ животъ въ движение разпро-страненъ навредъ — изъ въздуха, по водитѣ, по земята — ще се наруши както равновесието на зе­мята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото се може повече животъ въ движение на земята и въ въздуха около земята.

Силата на сътворението обаче, като размисли и видѣ, че наистина сѫ пусти нейнитѣ синкавини и полета въ зеленини, склони да изпълни и това же­лание на своята дружка, и откѫсвайки листа отъ зеленинитѣ, духна върху тѣхъ и имъ рече:

— О, листа на моитѣ радости! Както сега трептите съ погледъ къмъ моитѣ синкавини, така да имате силата да летите изъ тѣхъ по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо надъ нея, за да виждате и отъ висинитѣ нейната красота и да възвестявате навредъ по нея моята радость за всичко сътворено до сега отъ менъ.

По тоя начинъ се създадоха и: птицитѣ.