Етапъ 17: ПЪРВИЯТЪ РАЙ НА ЗЕМЯТА

[Dela]

Етапъ 17:

ПЪРВИЯТЪ РАЙ НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като свърши съ благословията си надъ своето последно творение за вѣченъ животъ и за вѣчна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза надъ него и го изпълни съ последнитѣ си дихания. Така то доби животъ въ дви­жение и, сякашъ пробудено отъ сънь, осия съ пог­леда си цѣлата околность, по който начинъ се съз­даде на земята най-съвършениятъ животъ въ движе­ние. Следъ това силата на сътворението изчезна за винаги, като за свои замѣстници остави: слънцето, месеца, звездитѣ, земята и всичко каквото бѣ сътво­рила на земята заедно съ живота въ движение, полъ-жена.

Силата на разрушението пъкъ, останала само съ първичнитѣ животни сътворени подъ нейно под­сѣщане и въ които се бѣха вмъкнали бѣсове, се опита да се пресъздаде, но когато силата полъ-жена после се яви между тѣхъ, съ красотата си така ги обая и ги укроти, щото отъ тѣхь изчезна всичкиятъ бѣсъ и силата на разрушението остана поразена.

Отъ страхъ да не бъде омаяна самата тя и чрезъ това да бъде победена за винаги, силата на разрушението избѣга, за да не се яви вече дълго време нито предъ силата полъ-жена, нито между животнитѣ създадени по нейно подсѣщане.

Отъ тогава силата полъ жена заживѣ съ всич­кия си пламъкъ и съ всичката си дарба за творче­ство. Само съ появата й между живитѣ твари и съ погалването имъ отъ нейна страна, тѣ се превръща­ха въ нейния полъ и добиваха женска красота, споредъ вида на самото животно.

Така чрезъ тази промѣна на земнитѣ и хвъркати животни въ поль, тѣ заживѣха само въ смире­ние, въ леки игри и въ ласки, и между тѣхъ настъ­пиха миръ и щастие.

Въ това състояние на миръ, на щастие, на леки игри и на ласки всрѣдъ животнитѣ у тия у тѣхъ, които оставаха непогалени отъ силата полъ-жена, се създаде противополътъ. Така силата полъ-жена, като въплощение на силата на сътворението, извърши първото творческо дѣло на земята.

Защото първичниятъ животъ въ движение създаденъ съ подсѣщане отъ силата на разрушението бѣ несъвършенъ, безполовъ и вънъ отъ кръговъртежа за творение и пресътворение въ който силата на сътворението е предопредѣлила да тече животътъ въ движение на земята.

При несъвършенството на животнитѣ въ дви­жение на земята, които бѣха вънъ отъ творческия крѫговъртежъ, които бѣха въ застой, въ мрътва точка, въ безполие и въ бѣсъ, силата на разруше­нието поиска да имъ отнеме възможностьта като създания на силата на сътворението да се пресъздаватъ. Силата полъ-жена обаче осуети за винаги този замисълъ на силата на разрушението, чрезъ създаването на пола въ тѣхъ, а заедно съ това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нѣмаше другъ противникъ на земята, освенъ силата полъ-жена.

Въ изпълнение на своята мисия силата полъ-жена продължи да се любува на мира и на щастие­то, всрѣдъ които живѣеха всички земни твари.

Когато тя се явеше между рибитѣ въ водата, за да се опрѣсни въ сълзитѣна силата на сътворение­то, рибитѣ я приемаха като тѣхна другарка и най- гальовно играеха около нея, защото тѣ бѣха сътво­рени въ сѫщата нѣжность, каквато притежаваше силата полъ-жена.

При това милуване на рибитѣ около силата полъ-жена, съ допирането имъ до нея, и у тѣхъ се създаваше женскиятъ полъ. който пъкъ предизвика противопола, т. е. мѫжкия полъ у рибитѣ, които не успѣваха да се допратъ до силата полъ-жена.

Защото първитѣ животни въ водата, като съз­дадени съ подсѣщане отъ силата на разрушението, бѣха сѫщо въ безполие, но запазвайки вѣчностьта си, предадената имъ отъ силата на сътворението, се пресътворяваха въ своята първичность чрезъ дѣление, т. е. чрезъ разпадването имъ на части за съз­даване на нови животни като тѣхъ.

Когато силата полъ-жена тръгнеше пъкъ между зеленинитѣ изъ полята и по горитѣ, при всѣко нейно помирисване на която и да било зеленина, зелени­ната се разцъвтѣваше; отъ тия цвѣтове се раждаше плодъ за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленинитѣ, и по тоя начинъ се създаде съвършенниятъ рай на земята, която получи видъ на най-съвършеното творение въ красота.

Върху този земенъ рай слънцето изсипваше обилно своитѣ лѫчи, за да му придаде пълно съ­вършенство.

Така на земята не остана никѫде мѣсто за си­лата на разрушението. Навредъ се въдвори любовьта на силата полъ-жена, а заедно съ това и любовьта на самата сила на сътворението.

Тоя земенъ рай изпълваше съ радость не само силата полъ-жена, но и всѣки животъ въ движение и въ растежъ на земята. Трептенията на тази все­мирна радость почнаха да се изразяватъ въ звукове и така се явиха първитѣ чуруликания, първитѣ пѣсни на птицитѣ, а за другитѣ животни — първич- ниятъ звуковъ езикъ.

Зачуруликаха тогава птицитѣ по висинитѣ на земята, за да възхваляватъ блѣсъка и красотитѣ на всички творения на силата на сътворението, заблѣяха стадата по полята и по горитѣ, затрептѣха лис­тата на дървесата, за да отдадатъ и тѣ чрезъ своя шепотъ хваление на своята сътворителка, а слънце­то пращаше предвечерния си приветъ на всички зе­мни твари, както и на луната и на звездитѣ, които идѣха следъ слънцето, за да хвърлятъ всички съз­дания въ неизразимо блаженство и въ блѣнове за други още бѫдни радости отъ творчества, които може да имъ даде тѣхната възлюблена, силата полъ- жена.

Силата полъ-жена дълго се наслаждава отъ този съвършенъ рай на земята, но съ течение на времето, при всѣко закриване на слънцето и при всѣко показване въ трепетъ на първата звезда тя почна да изпитва нѣкаква мъка непозната преди това. Измъчваше я мисьльта, че докато всички жи­вотни, които отъ предишното имъ несъвършенство бѣха минали въ съвършенство, изпитваха радость на полъ и на противополъ, за нея тази радость бѣ не­достъпна и непозната.

При тази мъка на силата полъ-жена и при чув­ството на самота, което бѣ я налегнало, тя се отда­де на новъ плачъ, предъ който замрѣ цѣлйятъ земенъ рай, чиято царица бѣше тя, но който не раз­бираше болката й.