Етапъ 19. ПЪРВАТА ПРОЛѢНА КРЪВЬ НА ЗЕМЯТА

[Dela]

ГЛАВА IV.

НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ РОДЪ НА ЗЕМЯТА

ВЪ ВИДЪ НА МѢЖЪ И ЖЕНА И ВЪ ВИДЪ НА

МАЙКА И ДЕТЕ.

Етапъ 19.

ПЪРВАТА ПРОЛѢНА КРЪВЬ НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а пъраичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Падение:

Когато новосъздаденото животно человѣкомѫжъ, като звѣръ въ бѣсъ, тръгна отъ планината къмъ полята, до него не смѣеше да доближи никаква жива тварь. Когато обаче то стигна до котловината, гдето почиваше силата полъ-жена, тя го видѣ и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобя­ваше, за пръвъ пъть изпита чувството на свѣнь.

Следъ това силата полъ-жена успѣ да покрие тѣлото си съ дългата си и буйна коса, и се яви предъ животното человѣкомѫжъ, което, гледайки я съ бѣсно остървение, издаде такъвъ страшенъ звукъ, щото силата полъ-жена се изплаши и побѣгна, за да се скрие въ водата между рибитѣ.

При нейния бѣгъ тѣлото й се откри. Тогава голотата й извика въ животното человъко-мъжъ противопола на силата полъ-жена, то се спустна съ небивала стръвь следъ силата полъ-жена и, като я видѣ къде се скри, притаи се наблизо между зеле­нинитѣ, за да я чака да излѣзе.

Силата полъ-жена наблюдава това животно человѣкомъжъ въ бѣсъ, и като видѣ, че очитѣ му изразяваха ту жаль, ту острота на пламъци въ мракъ, изпита нѣкакво влѣчение къмъ него. Чувствувайки обаче грозната му сила, тя се колебаеше да излѣзе отъ водата. Най-после забелязвайки, че то се е прострѣло като мъртво на земята, излѣзе на сушата, доближи го тихо и отиде та седна до само него.

Като гледа така дълго това мрътво и спящо животно, силата полъ-жена все повече и повече се увличаше въ неговитѣ форми, макаръ груби, но при­лични на нейнитѣ, докато най после чрезъ това съ­зерцание въ нея властно заговори женскиятъ полъ.

Тогава тя реши да събуди или да съживи чрезъ своитѣ дихания животното, но още съ допирането си до него, сякашъ заразена отъ неговия бѣсъ, вмѣсто да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го одуши.

Разбудено така внезапно, животното человѣко-мѫжъ сграбчи силата полъ-жена и. гледайки я съ ярость и съ жажда да я разкѫса, така силно я уха­па, щото тя съ вика си отъ болки потресе цѣлия земенъ рай.

Отъ това ухапване силата полъ-жена биде облѣна цѣлата въ кръвь, отъ което произлѣзе падението на силата полъ-жена, защото наредъ съ нея остана като вѣчна сила и силата на разрушението, олице­творена отъ животното человѣкомжжъ.