8. 3А МЪРТАВЦИТѢ

[Dela]

8. 3А МЪРТАВЦИТѢ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първнчность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Крайната цель на силата на разрушението е да умъртви човѣка, създаденъ отъ силата на сътво­рението.

Силата на разрушението е винаги около човѣка и го следи като сѣнката му. По тая причина человѣкътъ трѣбва винаги да бѫде опрѣсняванъ. Това опрѣсняване става по разни пѫтища, именно: чрезъ сълзитѣ на силата на сътворението т. е. водата (кѫпане и миене); чрезъ диханието на силата на сътворението т. е. въздуха (проветряването на жилището и прекарване на открито); чрезъ посрѣщане всѣка сутринь първитѣ животворни лѫчи на силата на съ­творението изпращани отъ слънцето; чрезъ отдаване почить вечерь на другитѣ небесни творения на силата на сътворението, каквито сѫ месецътъ и зве­здитѣ, като ги съзерцаваме; чрезъ ежедневния трудъ, който никога не бива да бѫде прекѫсванъ, освенъ въ опредѣленитѣ праздници презъ годината; най-после, чрезъ удухотворяване отъ праздничнитѣ проповѣди въ храмоветѣ.

Всичко това е предназначено да подържа здра­вето, бодростьта и преуспѣването, както на отдѣлния человѣкъ, така и на самата общиария.

Когато все пакъ нѣкой членъ на общиарията стане жертва на силата на разрушението и умрѣ, тогава камбаната при храма бие тревожно, и всѣки общиарецъ а длъженъ следъ работнитѣ часове да отиде при мъртвеца и да изрази пожелание, щото душата на покойника да се пресели въ тѣлото на человѣка, който се роди въ най близко бѫдаще, за да се възвърне чрезъ новородения пакъ при живитѣ, и така да се победи силата на разрушението, която може да разруши у човѣка само материята, но не и духа му, който е вѣченъ и чиято вѣчность прави щото по тоя начинъ и самиятъ човѣкъ да бѫде вѣченъ.

Погребението на мъртавцитѣ става на опредѣлени мѣста извънъ селището, и то се извършва само вечерь следъ заходь слънце, или сутринь рано предъ изгрѣвъ слънце.

Внасянето на мъртавци въ храмоветѣ е забра­нено, защото се смѣта, че мрътвото тѣло принадле­жи на силата на разрущението. Мъртавцитѣ се взиматъ отъ домоветѣ имъ и се занасятъ направо на опредѣленото мѣсто за погребение. Присѫтствието на свещеносдужителитѣ при мъртвецъ се строго забранява. Мъртавцитѣ се носятъ и се погребватъ са­мо въ присѫтствието на един отъ старейшинитѣ, като при погребението се забранява всѣко присѫт- ствие на жени, на роднини на мъртвеца и на непълнолѣтни. На погребението на мъртвеца отиватъ само приятелитѣ му и почитателитѣ му. Върху гроба на всѣки мъртвецъ се поставя плоча, на която сѫ на­писани името му и възрастьта му, както деньтъ и годината, когато е погребанъ.

Само на третия день отъ погребението на гро­ба могатъ да отиватъ близкитѣ на покойника, които после въ течение на 40 дни отъ деня на смъртьта, всѣки праздниченъ день, продължаватъ тия свои посещения за да отправятъ молитви къмъ силата на сътворението духътъ на погребания да бѫде преселенъ вь тѣлото на нѣкое новородено, което очакватъ да се яви на свѣтъ изъ срѣдата на тѣхнитѣ близ­ки. При тия молитви около гроба бива поливано съ елей, а самиятъ гробъ бива накиченъ съ благоухани треви и цвѣтя.

Носенето на трауръ зарадъ умрѣлия се забра­нява. Когато мъртвецътъ е общиарски първостарейшина той бива погребанъ отъ неговия замѣстникъ старейшина, и на погребението сѫ длъжни да присѫтствуватъ всички пълновъзрастни отъ двата пола, освенъ свещенослужителитѣ и непълновъзрастнитѣ. На гроба на такъвъ първостарейшина до плочата се из­дига паметникъ, който изобразява силата на сътворе­нието въ видъ на девица, надъ която блѣсти слънцето.

Надгробнитѣ плочи, паметницитѣ и гробовегѣ на първостарейшинитѣ се пазятъ отъ обшиарията на вѣчни времена.

Мъртавцитѣ се погребватъ увити само въ плащъ безъ никакви други дрехи или ценности по тѣхъ.

Когато умрѣ нѣкой свещенослужитель, той бива погребанъ въ двора на храма въ специално пригот­вена гробница, която е задъ олтара. Такова погре­бение се извършва отъ първостарейшината, съ уча­стието на всички старейшини, безъ свещенослужи­тель, но съ задължителното присѫтствие на всички отъ общиарията, безъ разлика на полъ и на възрасть. Въ гробницата на свещенослужителя, която е покрита, той бива погребванъ съ облѣклото му, та­кова, каквото го е носилъ, а надъ гроба се поставятъ плоча и паметникъ, сѫщо такива, каквито се поста­вятъ надъ гроба на първостарейшина въ общитѣ гробища на общиарията.

Гробницата на свещенослужителитѣ е отворена за поклонение всѣки праздниченъ день до обѣдъ.

Мъртавцитѣ ученици или ученички свещенослу­жители се погребватъ въ общитѣ гробища по реда, по който се погребва всѣки другъ мъртавецъ, членъ на общиарията.