9. 3А СЕМЕЙСТВОТО

[Dela]

9. 3А СЕМЕЙСТВОТО.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

За силата на сътворението семейство сѫ всич­ки мирови и земни творения сътворени отъ нея. Отъ тукъ следва, че и за человѣка семейството сѫ всичкитѣ человѣчески поселения въ видъ на общежи­тие, безъ граници, безъ лична собственость и съ обща размѣна на плодоветѣ отъ человѣческия трудъ.

Образуването на отдѣлно семейство отъ мѫжъ и жена става чрезъ взаимна любовь, и то само следъ пълнолѣтието имъ, което за жената настѫпва следъ 16, а за мѫжа следъ 18 навършени години.

Този актъ се извършва само чрезъ простото лично заявяване отъ дветѣ страни предъ първостарейшината на общиариата, че взаимната любовь сѫществува, безъ всѣкакво участие на каквито и да било свещенослужители или на близки на мѫжа или на жената.

Девственостьта се изисква и отъ двата пола до пълнолѣтието. Когато се установи, че е нарушено това изискване отъ едната или отъ другата страна, а установяването на подобни нарушения става, като мѫжътъ или жената лично направятъ изповѣдь предъ първостарей-шината, въ такъвъ случай бракътъ се разтуря. Ако провинениятъ е мѫжътъ и ако се ка­сае за пръвъ неговъ бракъ, нему се забранява за срокъ отъ три години да образува второ семейство съ девица. Съ вдовица, обаче или съ разведена, той може да влѣзе въ бракъ, когато пожелае. Ако пъкъ провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само за една година, до като се види дали ще има плодъ отъ първото й сношаване съ мѫжъ.

При умиране на жената, мѫжътъ може да встѫпи въ бракъ още следъ 40-я день отъ погребението й, а при умиране на мѫжа, жената не може да встѫпи въ бракъ преди да изтекатъ поне три месеци отъ погребението на мѫжа.

Децата отъ втория бракъ носятъ презимената на новата майка или на новия баща, споредъ слу­чая, а децата отъ първия бракъ запазватъ старитѣ си имена и презимена.

Встѫпването въ бракъ на възрастенъ мѫжъ съ девица, на възрастна вдовица съ младъ момъкъ и на вдовци съ девици не е забранено, стига само да е на лице взаимната обичь.

Изгасне ли взаимната обичь, семейството може да бѫде разтурено въ всѣко време, щомъ макаръ само една отъ странитѣ поиска отъ първостарейшината това.

Всѣка двойка отъ мѫжъ и жена може да обра­зува семейство, стига двамата да не сѫ братъ и се­стра или еднокръвни братовчеди.

Понеже семейството на семействата е самата общиария, то грижата за децата и за непълновъзрастнитѣ е общъ дългъ на всички пълновъзрастни общиарци. Защото децата и малолѣтнитѣ се считатъ пре­ди всичко достояние на общиарията, а следъ това синове или дъщери на тѣхнитѣ майки и бащи.

По тази причина и възпитанието на децата. и на непълновъзрастнитѣ се рѫководи преди всичко отъ общиарията, чиито помощници и органи сѫ майкитѣ и бащитѣ, подчинени на общитѣ разпорежда­ния на общиарията .

Основенъ елементъ на семейството се счита по право жената, поради което и общиарията взима всички мѣрки щото новороденото отъ женски родъ до пълнолѣтието му да бѫде добре гледано, за да бѫде здраво и добре подготвено за мисията му на бѫдаща майка.

Когато предстои да се създаде семейство, мѫ­жътъ и жената биватъ предварително преглеждани голи отъ най-старата врачка на общиарията. Ако при тоя прегледъ се окаже, че по тѣлото на единия или на другия сѫществуватъ рани или въобще врач­ката обяви единия или другия или и двамата за бол­ни, бракътъ не се допуска. На болния се разрешава да образува семейство, само следъ като врачката удостовѣри, че той е оздравѣлъ.

При заразителна болестъ у нѣкой членъ на семейството, болниятъ се отдѣля въ специално помѣщение, дето наедно съ други болни, бива гледанъ и лѣкуванъ отъ врачки и врачове. Болнитѣ въ тия помещения се възвръщатъ по домоветѣ си само следъ като оздравѣятъ.

Никой мѫжъ не може да има едновременно две или повече жени, макаръ и като прислужнички, както никоя жена не може да има повече отъ единъ мѫжъ, макаръ и като прислужникъ, защото прислужничеството въобще и робството въ общиариитѣ е забранено.

Всѣка изневѣра, било отъ мѫжка, било отъ женска страна, се счита нарушение на взаимната лю­бовь и въ подобни случаи семейството се разтуря.

Вдовствуването на мѫжетѣ повече отъ 6 месе­ци е забранено, както е забранено и вдовствуването на женитѣ повече отъ една година, освенъ на овдовѣлитѣ по старость.

Девица, която роди дете безъ да е образувала още семейство, или презъ време на непълнолѣтието си, има право да се омѫжи само за вдовецъ или за разведенъ мѫжъ, който встѫпва въ бракъ не за пръвъ пѫть.

Въ такъвъ случай роденото отъ девица носи презимето само на майката, освенъ ако тя покаже кой е бащата, и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъвъ баща не може да бѫде заставенъ противъ желанието си да вземе родилката за жена.

За отличаване дѣвицитѣ и момцитѣ отъ други­тѣ членове на общиарията, тѣ носятъ цвѣтя или зе­ленини на дѣсното си ухо презъ всѣко време на деня, кѫдето и да сѫ.

Позволява се на пълновъзрастния мѫжъ да носи и четвърто име, което означава специалния му занаятъ, ако има такъвъ.